Хедър Греъм - Господаря на вълците

Представляваха величествена и страховита гледка. Войските се точеха в безкрайна колона. Най-отпред яздеше Олаф, а от двете му страни Ерик и Конар — и двамата русокоси, високи и стройни. Шлемовете им, направени по викингски образец, вдъхваха ужас. Дори отдалеч се виждаше синият блясък в очите им. После следваха останалите синове на краля — Конан, Брайън, Брайс и Лейт и Михаел и Патрик, съпрузите на техни те сестри. Зад тях яздеха братята на Иърин и други братовчеди.

Изглеждаха непобедими. Земята трепереше под копитата им.

Постепенно колоната изчезна зад вратите на града.

Мелизанда остана в Дъблин, очакваща вести.

Яздеше по малко всеки ден, за да минава времето. Все още нямаше никакви новини. Олаф преговаряше с Мелморден за връщането на Нийл. Иърин четеше всички писма на глас в залата и те отново чакаха.

Времето минаваше, а Мелизанда не усещаше никакви признаци на бременност. Нито й се ядеше повече от преди, нито й се гадеше.

Но вече бяха минали два месеца и все още нямаше месечно течение.

Нощем сънуваше, че има дете. Вече не й изглеждаше ужасна мисълта за едно малко момченце, което да прилича на Конар.

Получаваше писма и от къщи. Те бяха обезпокоителни. Регвалд й пишеше за странни случки. Сутрин конници обикаляли крепостта. Почти всеки ден.

— Неприятности? — попита я Иърин.

Да! Искаше й се да заплаче. Не можеше да е откровена със свекърва си. Искаше й се да чака Конар у дома. Не тук.

— Не, нищо — отвърна тя. — Пишат ми за раждания, смърт. Нищо особено. Изгубили сме един овчар, починал от треска. Но иначе всичко е спокойно.

След една седмица Рианон й каза, че се прибира в къщи. Алфред беше изпратил търговски кораби и тя трябваше да ги посрещне.

Това беше изключителна възможност за Мелизанда.

— Ще дойда с теб — зарадва се тя.

— Нима и двете ще ни оставите? — разтревожи се Иърин. Тя се вглеждаше в Мелизанда. — И ти ли искаш да отплаваш с Рианон? — попита я тя.

Мелизанда се видя в чудо как да я излъже. Не можеше да каже истината. Затвори очи.

— Почакайте още една седмица — предложи Иърин. Двете с Рианон останаха, но от Регвалд идваха все по-тревожни новини. Молеше я да убеди Конар да се върне.

Датчаните се събираха при Брюж и на други места. Одо беше ги навестил и искаше Конар да е с него.

Мелизанда седна и написа писмо на мъжа си. Уверяваше го, че разбира задълженията му, но в този момент и двамата трябва да се върнат в къщи. Тя го молеше да я разбере.

Отново зачакаха. Времето летеше.

Най-накрая Мелизанда получи известие. Конар пишеше, че ще се върне скоро, но не веднага. Тя трябва да го чака.

Същата вечер съобщи на Рианон, че ще замине с нея. Отплаваха на другата сутрин.

Мелизанда излъга Иърин, че иска да види децата на Рианон, И че няма никаква опасност. В Англия беше спокойно.

Когато пристигнаха, тя вече беше обмислила плана си. Писа на Регвалд, че корабите на Конар са задържани поради войната в Ейре.

Изпратиха кораб да я вземе от Есекс.

Не беше трудно да убеди Рианон, че е по-добре да се прибере у дома. Тя не беше споделила е нея, че има проблеми и етърва й я пусна.

Само месец беше минал, откакто напусна Франция. Приближаването към родния бряг не й донесе удовлетворението, което очакваше.

Най-после се почувства зле. Гадеше й се.

Знаеше, че Конар ще побеснее, когато разбере какво е направила. Ще я мрази и презира. Може би ще намери утеха в ръцете на друга жена, например Брена.

Най-после Мелизанда стъпи на брега. Половината крепост я очакваше. Филип, Гастон, Регвалд, Мари, доячките, овчарите, селяните, воините. Всички я приветстваха сърдечно.

Тя щеше да командва крепостта в отсъствието на мъжа си.

Мелизанда поздрави всеки поотделно, после се оттегли на обяд с Регвалд, Филип и Гастон. Ужасяващи бяха новините за броя на датчаните, които се мяркаха наблизо. Тя реши един спор между двама крадци за болна крава, която умряла. Късно вечерта си легна.

В тяхната стая, където с Конар спяха заедно. Излегна се в голямото легло и се замисли.

Най-после го бе победила. Напусна без негово разрешение Дъблин и след това Есекс. И се прибра у дома.

Стомахът й се бунтуваше. От очите й потекоха сълзи.

Струваше й се, че ще се задуши от плач. Скочи и едва успя да намери леген. Повърна.

Първата нощ у дома. Тя беше графиня. Държеше съдбата в ръцете си.

И изпитваше огромна мъка.

Чувстваше се ужасно сама.

Тъгуваше за него и се страхуваше от гнева му.

И от отмъщението му.