Хедър Греъм - Господаря на вълците

Накрая Конар остана да поговори с Ерик. Докато го чакаше, Мелизанда забеляза познат силует. Беше Мергуин.

Тя радостно поздрави гадателя и забърза към него. Прегърна го.

— Не знаех, че си тук.

— Няма да е за дълго — съобщи й той. — Твърде стар съм да се бия. Брена вижда по-добре от мен поличбите на съдбата. Много исках да срещна всички ви и за това пристигнах с Ерик и Рианон. Ще имаме време да поговорим — обеща й той.

Тя го целуна по бузата.

— Съпругът ти те вика — каза Мергуин и когато Мелизанда се обърна, видя, че Конар я чака. Той поздрави почтително Мергуин.

— Лека нощ. Ще се видим утре — понечи да тръгне младата жена.

Гадателят я задържа още малко.

— Конар ще се върне жив и здрав — обеща й той.

— Така казва и той.

— Руните го потвърдиха.

— Нима никога не грешат?

— Когато аз ги хвърлям? Рядко.

— Благодаря ти — усмихна се тя.

— Мелизанда — промърмори старецът.

Тя отново се обърна.

— Ще е момче.

— Какво?

— Детето ти. Ще е момче. Каза ли му вече?

Тя пребледня.

— Още не съм сигурна! — възкликна и добави предупредително: — Нима искаш да му кажеш?

— Не, скъпа. Това е твоя работа.

— Да, аз трябва да му кажа! — прошепна тя и отново тръгна. Но старецът отново я върна.

— Мелизанда!

— Да?

— Вълците се обвързват за цял живот.

— Моля?

— Вълците — повтори той тъжно. — И децата им. Обвързват се за цял живот.

Тя се усмихна и си помисли колко точно старецът четеше мислите й. Помоли се да не ги четат и други.

— Често мисълта ми блуждае, прехвърля се от тема на тема — обясни той.

— Наистина ли? — усъмни се Мелизанда, но се усмихна и го целуна отново. После побягна. Пое ръката на Конар и се прибраха заедно.

Стаята беше просторна. От прозореца се виждаше луната и небето. Мелизанда тъкмо се опитваше да развърже едно шнурче на гърба си, когато усети ръцете му. Остави го да й помогне.

— Зная, че си ядосана — меко каза той. — Но нима искаш да се караме тази вечер? — Той я докосна с устни. Тя усети страстни тръпки от допира.

Обърна се и го погледна в очите.

— Не — отвърна нежно. — Не.

Тази вечер беше тяхна. Щеше да бъде сама толкова дълги нощи.

Тогава ще мисли как да избяга. Когато той е някъде далеч, с Брена.

Но не и тази нощ. Сега щяха да се любят, както той я бе научил. Мелизанда се притисна към него и отговори горещо на целувката му. Устата и се разтвори жадно. Тя се притискаше и отъркваше о тялото му, галеше го с коприненомеката си коса. Търсеше го с устни и език. Наведе се по-надолу.

Пръстите му сграбчиха дългата черна коса и той я остави да го води. Дишаше тежко. Мелизанда покриваше с целувки тялото му. Галеше го с тяло, с гърдите си. Той целият беше неин.

Конар се остави тя да го възбуди и я пренесе на леглото. Гледаше я право в очите. Облада я бавно и нежно.

Галеше я, сякаш искаше да запомни всяка нейна извивка и да задържи нейния образ в пръстите си. Най-накрая, когато почувства възбудата й, той навлезе в нея и двамата стигнаха върха едновременно.

След това дълго се прегръщаха доволни и щастливи. И отново почувстваха нужда един от друг.

Любиха се отново. Мелизанда се чувстваше отмаляла. Но докосванията му й бяха толкова приятни. Щастлива беше да усети силата на ръцете му. Затвори очи.

Когато се събуди, Конар вече беше облечен. Отвън отдавна се носеше невъобразим шум. Чуваха се викове на хора и тропот на коне.

— Побързай — подкани я той. — Вече тръгваме.

Мелизанда бързо скочи, изми се и се облече.

Когато се обърна към него, той беше в пълно бойно снаряжение — ризница, меч, шлем. Конар я притисна към себе си и нежно я целуна.

— Ще се върна. Чакай ме.

Тя го погледна в очите и кимна. Той я погали по бузата с възхищение.

— Мелизанда, чуваш ли какво те питам?

— Да! Трябва да те чакам.

— Отговори на въпроса ми!

— Да.

— Обичаш ли ме или ме мразиш, поне веднъж бъди откровена! — питаше Конар.

Тя притвори очи.

— Мелизанда! — разтърси я той.

— Моля те, пусни ме…

— И аз те моля, чакай ме тук.

— Нима имам избор?

— Не — увери я той властно и се обърна.

Тя го последва. Той я изчака, хвана я за ръката и тръгнаха заедно по стълбите надолу. Свен ги чакаше, повел Тор. Конар взе поводите на жребеца и спря. Привлече Мелизанда към себе си. Тя остана без дъх. Струваше й се, че ще падне, ако той я пусне за миг.

Конар я подкрепи. В очите й напираха сълзи.

— Бог да е с теб! — прошепна тя. — Моля се бог да те пази.

— Благодаря ти. — Дланите обгърнаха лицето й. Той се качи на Тор. Мелизанда почувства на рамото си друга ръка. Беше Рианон. Те отстъпиха крачка назад и Мелизанда видя как мъжете се строиха и потеглиха.