Хедър Греъм - Господаря на вълците

— Но ти няма да ме вземеш на война.

— Докато пристигнем на север ще бъдем заедно.

— И след това ти ще ме изоставиш.

— Ще ти липсвам ли, скъпа?

Мелизанда замълча. Конар си отговори сам.

— Да, наистина ще страдаш. Ще се опиташ да спиш и с дявола само и само да се върнеш у дома. Или ще броиш часовете до щастливото ми завръщане — защото ще се върнем заедно тук.

Той се обърна и стана от леглото. Мелизанда също се надигна, любувайки се на мощните очертания на гърба му, на стройните бедра и дългите крака.

— А какво ще стане, ако не се завърнеш?

Той се обърна към нея.

— Нима това те тревожи?

— Моля те, не заминавай, защото всичко може да се случи — прошепна тя упорито и притвори очи.

Той заобиколи леглото откъм нейната страна и повдигна брадичката й.

— Нима искаш да откажа помощ на баща си, Мелизанда?

Тя не отговори веднага. Въздъхна, потрепвайки при допира му.

— Не. Но животът ти е изложен на опасност, така ти поставяш и моя живот в опасност…

— Да, наистина. Ако ме убият, скъпа, какво ще правиш? Ще жалиш ли за мен? Или бързо ще се върнеш тук, за да управляваш сама, както винаги си мечтала?

Тя срещна погледа му и бавно затвори клепачи.

— Жестоко е да мислиш така, милорд. На никого не съм желала смъртта.

— На никого? Не мисля, че оплакваше края на Жерар.

— Да, вярно е, но той уби баща ми — защити се тя.

— Нима не си спомняш — прошепна Конар, — как вдигна меча си срещу мен…

Мелизанда бързо се извъртя и се изхлузи от другата страна на леглото. Опита се да се измъкне, но Конар бързо се озова зад нея и я обърна е лице към себе си.

— Не искам да говоря за това — прошепна тя.

— Но аз искам. — Ръцете му обвиха раменете й. — Все пак може би няма от какво да се страхуваме. Ще се върна, Мелизанда, кълна ти се. Няма да загина. Никога няма да те напусна запомни.

— И баща ми не искаше да ме напуска — възрази тя с болка.

Сините му очи я пронизаха — огън и лед. Русите му вежди се извиха въпросително.

— Нима искаш да кажеш, че все пак, дори и малко, те е грижа за мен?

— Не ми се присмивай, Конар.

Тъмна сянка падна върху лицето му.

— Не ти се присмивам — отвърна сериозно. Стисна силно ръката й.

— Ще се върна! Заклевам се, че никога няма да те оставя в ръцете на Жофроа. И няма да умра, докато не ни се роди дете, което да укрепи властта ти.

Кажи му, заповяда сърцето й.

Но не можа. Все още не беше сигурна. Думите на Брена и месечното закъснение бяха единствените й опорни точки. Не й се гадеше. Не беше наддала дори килограм.

След седмица се изпълваха два месеца. Тогава щеше да е сигурна. Почти сигурна.

Той й обеща да се върне жив. Когато се приберат заедно у дома, ще му каже.

— Какво има? — попита я Конар нежно. Тя поклати глава.

— Мелизанда, моля те, не прекарвай живота си в постоянна игра на криеница с мен — помоли Конар. Тя го гледаше в очите и видя надигащия се огън и страст. Дали я обичаше?

Да, той я желаеше, поне засега, докато й се насити…

Устата му бавно докосна нейната. Целувката му отприщи цялата й жажда. Тя усети, че се повдига на пръсти, прегръща врата му и заравя ръце в косата му.

В това време на вратата се почука силно. Те се разделиха, загледани един в друг.

— Милорд — чу се гласът на Свен, — трябва да бързаме, за да хванем отлива.

— Идваме — отвърна Конар.

Мелизанда вече беше хукнала. Изми се и се облече бързо, без да промълви ни дума.

На брега Конар предложи да вземат Воин, но тя отказа.

— Тук е неговият дом — обясни тя на Конар. — Той не е свикнал да плава.

Почувства неудобство. Не искаше да вземе Воин, защото щеше да я затрудни на връщане.

Докато корабът се отдалечаваше от брега и тя махаше на Регвалд за сбогом, Мелизанда осъзна, че възнамерява да се завърне без Конар.

Тя ще си бъде у дома много преди него. Ще се моли за благополучното му и победно завръщане — ала от Франция.

Морето беше бурно, но Мелизанда се чувстваше добре. Помисли дори, че Брена е сбъркала. Може би бурните промени в живота й бяха причина за месечното закъснение.

Наистина тя виждаше как гадателката я наблюдава и дори веднъж я попита дали пътуването й се отразява добре.

Спряха само веднъж, за да попълнят запасите си от вода покрий южните английски брегове. Оттам се отправиха за Дъблин.

В Дъблин Мелизанда се чувстваше добре, ако не беше мисълта й за дома. Иърин я посрещна с радост и искаше да узнае всичко, което се беше случило след тяхната раздяла. Дори Рианон и Ерик бяха тук, защото братът на Конар също се беше отзовал на повика да се бие за вуйчо си.