Хедър Греъм - Господаря на вълците

Мелизанда препусна през полето ей така, без цел. Пролетта я мамеше. Забрави и Жофроа, и всички проблеми.

Не беше стигнала още до потока, когато някой рязко я спря.

— Мелизанда!

Конар я догонваше с бясна скорост, прилепен към врата на Тор. Гласът му трепереше от ярост.

— Скъпа, обеща ми, че няма да се излагаш на риск.

Мелизанда се изпъна като струна на седлото и му хвърли гневен поглед.

— Ти обеща! — прогърмя отново гласът му.

Тя не мислеше да наруши обещанието си, макар че не виждаше какво му дължи, след всичко, което проумя преди малко.

— За бога, скъпа, нима искаш пак да налетиш на онзи негодник Жофроа?

В този момент въобще не й беше до Жофроа, искаше само да успокои бурните чувства в сърцето си.

— Остави ме поне веднъж сама, проклет викинг такъв! — изкрещя гневно.

Понечи да пришпори Воин, но Конар скочи от Тор и я пресрещна.

— Какво, за бога, ти става?

— Моето обещание! Трябвало да изпълня моето обещание! О, лъжливо копеле! — продължи да вика тя, налагайки го с юмруци.

— Не те разбирам! — Конар беше объркан. — Какво обещание съм нарушил аз?

— Защо трябваше да го правиш?

— Аз… — започна той и внезапно се сети. Облегна се назад, скръсти ръце на гърдите си. — Ти си отишла при Брена и си я попитала за мен, така ли?

— Да, отидох при Брена и открих, че си ме направил на глупачка.

— Глупаво е да излизаш в полето сама след всичко, което се случи.

— Тогава аз се връщам, а ти остани тук.

— Да, трябва да се връщаш.

Конар се опита да я сграбчи, но тя смушка коня си и препусна към крепостта преди мъжът й да успее да яхне Тор.

Не успя обаче да му избяга. Конар я догони веднага, въпреки всички качества на Воин.

В крепостта Мелизанда скочи от гърба на животното и хвърли поводите на притичалия слуга. Изтича в стаята си и внезапно си спомни как онзи ден Конар я заплаши, че ще вземе златната й ризница, подарена от баща й, ако още веднъж напусне крепостта сама.

Потърси сандъка, решена да скрие съкровището си преди той да се е прибрал, но успя само да вземе меча. Конар вече беше на прага.

— Сега ще ме заплашваш с меча си, така ли?

— Служа си добре с него, милорд — осведоми го тя студено.

— Така ли? — Той се приближи. Мелизанда се оказа между сандъка и стената. Изправи се полека и насочи меча.

— Остави оръжието, Мелизанда.

Тя упорито поклати глава.

— Не се приближавай. Да, ти си Господаря на вълците, но си от кръв и плът, а аз умея да си служа с меч.

— Ти умееш да си служиш с много оръжия — увери я той нежно. — Нима всичко това е само, защото аз не спя с друга жена?

— Ти си лъжец — извика Мелизанда.

— Никога не лъжа.

— И защото искаш непрекъснато да ме командваш, защото се пазариш нечестно — тя размаха острието във въздуха.

Конар поклати бавно глава.

— Няма да допусна да насочваш оръжие срещу мен, Мелизанда, кълна се.

Бързо извади собствения си меч. Тя отскочи назад зашеметена от факта, че той се готви да я нападне, тук и сега.

— Остави го, Мелизанда.

Тя почувства как всичката кръв се оттегли от лицето й, но знаеше как да се бие и нямаше да отстъпи.

Конар направи крачка към нея, мечът му се удари в нейния. Тя трепна от удара, но успя да го отбие.

През последните години често се бе упражнявала с братята му. Знаеше някои от техните хватки.

Тя се биеше добре, скочи на леглото, след това на един сандък и отново на пода. Можеше да го победи! Но той беше безмилостен, очите му я следяха внимателно, ударите му не преставаха.

Не след дълго обаче мечът натежа в ръцете й.

— Предаваш ли се, скъпа? — попита той студено.

— Никога, милорд!

В това време на вратата се почука.

— Конар! — извика тревожно Свен. — Какво става тук?

— Всичко е наред — отвърна Конар.

— Мелизанда! — повика я Регвалд.

— Добре съм! — извика тя, заета да не пропусне следващия удар на Конар.

— Оставете ни на мира! — заповяда властно Конар. Усмихна се и започна нова атака.

Чак сега Мелизанда разбра, че той само я дразни. Тя умееше добре да се защитава, но той използваше бързината си само наполовина.

Но в този момент той настъпваше безмилостно и това я стъписа.

Отби един удар, но мечът й отхвръкна. Тя стисна зъби, поглеждайки първо него, след това оръжието. Конар леко замахна към нея, като почти я докосна.

Но не я нарани. Само разпра роклята й от шията до пъпа.

— Нещастен викинг! — прокле го тя и се хвърли към меча си. Той я остави да го вземе и отново я нападна. Двете остриета се сблъскаха и двамата се допряха един до друг.