Хедър Греъм - Господаря на вълците

Погледна я с нежност и желание, очакващ предстоящата нощ.

Дали ще изпълни обещанието си? Той вече изнемогваше от нетърпение. Тази вечер Мелизанда трябваше да бъде отново негова. Той целият гореше от желание, болка и очакване.

Конар почувства вина, задето й даде едно обещание, което не му струваше нищо. Учуди го ревността й към Брена, но му беше приятно да я открие.

О, мила, как бавно се влачи времето, помисли той, срещайки виолетовите й очи. Почувства силен копнеж да я има.

Церемонията най-сетне свърши.

Конар и Мелизанда се изправиха, тълпата ги приветства. Той я прегърна и я целуна е цялата страст, изпълваща душата му. Времето минаваше и той не можеше да се спре. Усети ръцете й да го прегръщат с удоволствие. Най-накрая се отдели от нея. Видя жадните й устни и широко отворените й очи.

— Довечера — прошепна той тихо и почувства как тя тръпне от желание.

Но Мелизанда се направи, че не го чува и двамата тръгнаха, през множеството, приемайки поздравления от приятели и съюзници. Конар разбра, че Одо е бил прав.

Разделиха се за малко по пътя към къщата на домакина си. Конар беше заобиколен от хората на Одо, които се интересуваха от строежа на корабите му, от начина му на водене на битките и как да се бият на коне. Колкото пъти поглеждаше към жена си, тя беше заобиколена от барони, които искаха да я видят отблизо и разменят няколко думи с нея. И тъй като много от тях бяха приятели на баща й, говореха й за Манон, за добротата и смелостта му. На моменти бяха толкова близо, че Конар чуваше разговора и бе заинтригуван. Бароните я уверяваха, че все още разчитат на тяхната крепост за закрила в случай на нужда. Радваха се, че тя имаше за съпруг един толкова храбър воин, който щеше да ги защитава.

— Сега трябва да разчитаме само на себе си, защото кралят в Париж е слаб.

Мелизанда слушаше внимателно и с разбиране коментираше стратегията и слабите места на датчаните.

По-късно Конар я видя да говори само с Одо и Жофроа и почувства ревност. Тя мразеше Жофроа, той не се съмняваше в това. Знаеше от собствен опит колко студена и високомерна може да бъде Мелизанда.

Отново се увери, че тя се отнася към Жофроа с по-голяма ненавист отколкото към него.

Най-после дойде време за вечеря и двамата заеха почетните места на трапезата. Все още не бяха успели да разменят нито дума, защото трябваше да обърнат внимание на десетките гости. Одо беше подготвил различни забавления, включително един ирландски певец, който разказа историята на двата им рода. Имаше певци, фокусници, дори една опитомена мечка.

Най-сетне настъпи време гостите да си тръгват. Мари де Трес застана зад стола на господарката, която скоро се изправи и излезе с нея. Конар реши да я последва след малко.

Когато влезе в общата им стая, тя тънеше в сенки. Единствената светлина идваше от огнището.

Мелизанда я няма, помисли той с болка в душата.

Усети раздвижване пред огъня. Тя седеше в креслото със скръстени ръце и го очакваше.

Той сложи резето и по този начин оповести пристигането си. Облегна се на вратата.

Наблюдаваше как тя се изправя. Все още беше облечена в сребриста дреха, но тази беше различна, през нея прозираше голата й плът. Мелизанда остана неподвижна за момент, стори му се, че трепери.

Изви се назад и повдигна косата си. Конар наблюдаваше безупречното й тяло. Тя дръпна някаква закопчалка на шията си и остави дрехата да падне бавно на земята.

Прекрачи сияещата купчинка и започна бавно за се приближава към него. Спря на една педя разстояние. Голото й тяло почти го докосваше. Изправи се на пръсти и докосна устните му.

В този момент Конар я пое в прегръдките си. Тя миришеше на сладко вино.

— Колко вино трябваше да изпиеш, за да го направиш? — прошепна нежно той.

От очите й изхвръкнаха виолетови искри.

— По-малко, отколкото очаквах.

— Е, тогава продължавай.

— Да продължавам?

— Да ме събличаш.

Тя пребледня, но не се отдръпна. Той реши да й помогне и свали ножницата, наметалото и ризата си. Пое я в ръцете си, цялата тръпнеща от желание. Тя целуваше раменете, шията му и еротично притискаше гърдите си към него. Дъхът му секна. Сърцето му биеше като камбана. Той полека свали ботушите и панталоните си. Мелизанда стоеше пред него в очакване.

— Изкъпана и благоуханна. Изпълнена с желание. Съблазняваща и търсеща… — прошепна нежно той.

— Не мога…

— Но ти вече го направи!

Тя пристъпи напред. Пръстите й се впиха в раменете му. Тя отново го целуна по гърдите.