Хедър Греъм - Господаря на вълците

— Ти си моя жена от години… — започна Конар гневно, но спря. Внезапно я изправи на крака, приближи я към себе си и грубо я разтърси.

— Това ли е решението ти, Мелизанда?

— Да. И ти си длъжен да се съобразиш с него…

— Не, скъпа! Няма нищо, с което да съм длъжен да се съобразявам! Знаеш това. Ако ми хрумне, ще те хвана за косата и ще те влача до къщи и никой няма да ме спре.

Той я пусна, но гласът му остана строг.

— Сигурно и двамата имаме нужда да останем сами и да помислим върху бъдещето си. Ти ще получиш спокойствието, което търсиш, а в сънищата си аз ще си милвам една страстна и нежна жена, която не се съпротивлява вечер след вечер на ласките ми.

Той я освободи от прегръдката и тя усети, че краката й не я държат. Седна безпомощно на грубата пейка. После побърза да се оттегли в монашеското крило. Дори се опита да се моли.

Но не й идваха думи. Тя лежеше будна, със сълзи в очите и мислеше за Конар. С коя ли щеше да спи тази нощ?

След три дни стигнаха Руан. Всяка нощ Мелизанда дълго не можеше да заспи и се въртеше неспокойно. Страдаше жестоко. През деня смирено разговаряше с епископ Льоклер на благочестиви теми и го уверяваше, че всяка нощ мисли за божията воля. Често яздеше и с Мари, отделяше време и за Женевиев, но предпочиташе все пак да е настрана от нея.

През цялото време наблюдаваше Конар, който често яздеше с Брена. Гадателката на викингите го познаваше по-добре от нея и той явно споделяше с нея повече неща.

Накрая стигнаха в Руан. Церемонията щеше да се извърши на другата сутрин. Одо ги покани в тукашния си дом — огромна къща, пълна с прислуга и създадена да приема много гости. Поднесоха им чудесни ястия.

Вечерта Мелизанда се озова заедно с Одо и Свен до камината, където Брена гадаеше на руни.

Плочките бяха красиви, от силно полирани камъни, свещените букви бяха чудесно инкрустирани. Мелизанда отпиваше от виното, седнала до гостоприемния Одо и наблюдаваше с вълнение гаданието. Обикновено избягваше да седи близо до Брена.

Първо Брена хвърли камъните за една млада жена и я увери, че скоро ще се омъжи и ще има пълна къща с деца. Женевиев беше следващата. Тя се изчерви цялата и увери всички, че не вярва в предсказанията на варварите. Брена я погледна в очите.

— Дали ще се омъжа, гадателко? — осмели се да попита Женевиев.

Брена не обърна внимание на въпроса й, подвоуми се за миг и каза:

— Виждам живота, към който се стремиш. Ще станеш монахиня, благодарение на добротата и милосърдието си.

— И така ще изпълня божията воля?

— Да — каза тихо Брена и Женевиев притихна.

— Бих искал да хвърлиш и за мен — обади се Одо като се поклони на Брена. — Ако имаш желание, мила жено.

Огънят зад Брена се разгоря. Тя беше седнала на парче кожа. Русата й коса падаше върху раменете. Очите й имаха странен нюанс между синьо и зелено. Гледаше ту хората, ту камъните.

— Да, граф Одо! — прошепна тя и хвърли камъните на земята.

— Е? — попита Одо.

— Вие, милорд, ще останете в историята на народа си. Често ще бъдете на косъм от смъртта, но един ден ще построите най-великия град. Има и предупреждение, милорд, съюзявайте се само с мъдри и силни хора, които ще ви бъдат винаги верни.

— Думите ти са разумни, жено! — изрази задоволството си Одо. След това прегърна раменете на Мелизанда. — А сега, хвърли за графинята.

— Не! — побърза да се намеси Мелизанда.

— Ако не искаш, няма да хвърлям за теб — рече Брена.

— Е, хайде, хайде! — настоя Одо. — Всичко това е една игра. Виж как свещениците са се насъбрали в очакване. Утре е техният ден. Хайде, хвърли знаците си този път за Мелизанда.

Брена събра плочките в дланта си и погледна Мелизанда в очите.

— Графиньо?

— Хвърляй — отвърна Мелизанда.

Руните паднаха на земята. Отново се чу как огънят се разгоря, приятна топлина достигна до тях. Брена погледна Мелизанда. Тя посочи един от камъните, на който имаше написана буквата X.

— Казва се Гебо и символизира съюз, взаимопомощ. Най-подходящата руна за тази вечер, графиньо. А този камък е единствен и означава свобода с всички произтичащи от нея добродетели. В един съюз между мъж и жена трябва много да се дава.

Брена се подвоуми, но след това посочи друг камък.

— По пътя ти има голяма опасност. Това е Хагалаз, показва големи разрушителни сили, лоша енергия, катаклизъм, зависещ от боговете, а може би от хората. Трябва да внимаваш… — прошепна тя, но един глас я прекъсна.

— Виждам, че жена ми е обградена с опасности.