Хедър Греъм - Господаря на вълците

Мелизанда подскочи и се обърна. Конар се бе присъединил към тях и стоеше отново зад нея. Брена вдигна очи, също учудена, че го вижда. Точно посягаше да обърне друг камък, но промени решението си. Събра ги всичките в дланта си, погледна втренчено Мелизанда и каза само:

— Всъщност ние сами сме господари на съдбите си. Руните само ни предупреждават за предстоящите премеждия. Ако ме извините, ще се оттегля. Изморена съм.

И тя побърза да се измъкне. Мелизанда забеляза, че Конар я спира и я дръпва в един ъгъл. Сигурна беше, че я разпитва за предсказанието на нейните руни.

Брена поклати отрицателно глава и Конар я пусна. Той гледаше Мелизанда.

— Вече е късно, ще те изпратя до покоите ти, милейди — обясни й той.

— Аз…

— Късно е — повтори той и хвана ръката й.

Конар благодари на Одо за голямото му гостоприемство и си тръгна заедно с Мелизанда. Къщата на графа беше на няколко етажа, но повечето гости бяха настанени близо до голямата зала. Сградата беше дървена, топла и удобна.

Конар поведе Мелизанда към определената за тях стая, където тя щеше да прекара сама тази последна нощ, а след утрешната церемония двамата щяха да спят там заедно.

Влязоха и Конар затвори вратата след себе си. Опря се на вратата и я погледна.

— Е, как ще я караме, Мелизанда? Хареса ли ти свободата?

— Да — опита се да го предизвика тя. Бързо наведе очи, за да скрие истинските си чувства. След това вдигна поглед, за да срещне сините му очи.

— Нима отново се опитваш да ме изнудваш? — попита той.

Тя се усмихна.

— Помислих, че ще е по-весело да се отрека от един викинг направо пред олтара.

Той се усмихна и се приближи към нея, намери китките й и я привлече към себе си.

— Не би се осмелила.

— Откъде си толкова сигурен?

— Жофроа ще бъде между гостите утре. Той веднага ще се възползва, ако го направиш.

— Това не променя нещата.

— Не, госпожо. Аз може да съм всякакъв, но не съм убил баща ти.

— Има и други мъже! — напомни му тя.

— Но малко имат моите предимства. Аз завладях крепост и теб.

Очите й се присвиха.

— Утре ще видим дали си ме завладял.

Той се засмя тихо.

— А не съм ли?

Тя прехапа устни, опитвайки се да се освободи от хватката му.

— Ако искаш утре да кажа „да“…

Той поклати твърдо глава.

— Не, Мелизанда, за това няма да се пазарим. Тази вечер те оставям сама. И аз трябва да се помоля. По отново ти повтарям, никога няма да те пусна да си отидеш. И ще бъда с теб, когато пожелая.

— Моля те, пусни ми ръката…

— Изпускаш чудесната възможност да поискаш нещо в замяна на горещата си клетва за вярност.

Тя застина и го загледа в очите предпазливо.

— Нима ще изпълниш онова, което поискам?

— Да.

Смаяна, Мелизанда отново сведе поглед. Внезапно я тресе и устата й пресъхна.

— Хайде, кажи! Знам, че си намислила нещо.

Тя не смееше да го погледне в очите. Отново се опита да си освободи ръцете и той я пусна. Побърза да се отдалечи, после спря и се обърна към него.

— Искам…

— Да?

— Искам да престанеш да спиш с Брена.

— Какво? — попита той, невярващ на ушите си. Мелизанда почувства как сърцето й замира. Сигурно ще предпочете да се откаже от нея и от цялото й състояние, мина през изнемогващото й съзнание.

Но в този момент срещна очите му и е последни сили повтори.

— Искам да ми се закълнеш, че повече няма да прекарваш нощта с Брена.

— Нима мислиш, че спя с нея?

— Нима никога не си прекарват нощта с нея?

— Да, много нощи.

— Закълни ми се!

— Значи ревнуваш.

— Неприятно ми е да съм под един покрив с любовницата на мъжа си и по цял ден да я срещам.

— Ти ревнуваш.

— Ти започна този разговор. Ще ми обещаеш ли или не?

Той се усмихна, бавно и уморено и скръсти ръце пред гърдите си. После се приближи и вдигна брадичката й. Взе я в прегръдките си. Устните му бяха много нежни, когато докоснаха нейните.

— Заклевам се. Но те моля и ти да направиш нещо в замяна.

— Искаш утре да вляза с теб в църквата и да ти се закълна във вярност — тъжно каза Мелизанда. — Ще го получиш.

— Не е достатъчно.

— Какво искаш?

— Това, което винаги съм искал — теб.

Мелизанда не го разбра.

— Каза, че ще ме имаш винаги, когато пожелаеш…

— Да, и така ще бъде. Но една нощ, само една нощ искам това да стане без борба, без съпротива. Искам ти да ме желаеш. Да ме докосваш, да ме целуваш, да ме възбуждаш.

— Шегуваш се!

— Това е, което искам. Зная, че няма да има равна на теб в любовта.

Тя отново се опита да се откъсне от него, но той я привлече към себе си.