Хедър Греъм - Господаря на вълците

Силата му надделя. Ръката й отслабваше.

— Пусни го — предупреди я той.

Пръстите й се отпуснаха и мечът падна на земята.

Конар се наведе бързо, взе оръжието и го захвърли в сандъка.

— Стига, Мелизанда. Остави меча и ризницата. И никога не ме нападай отново.

Тя едва си поемаше дъх. Гърдите й се надигаха и спускаха с усилие. Мразеше го.

Но, о боже! Искаше й се още да се бият, да се изправят един срещу друг, тя да го победи…

Пое инстинктивно дъх, когато видя как Конар вдига високо меча си. С този удар той щеше да я разполови.

Но острието му само разкъса остатъка от дрехите й и Мелизанда отстъпи назад.

— Добре, че си син на богат крал, иначе жена ти щеше да ходи гола!

— Но тя и сега е гола. — Очите му блестяха от удоволствие. Мелизанда се опита да се спаси с бягство. Но ръцете му дръпнаха остатъка от роклята й и сега вече остана напълно гола. Затича се към вратата, но Конар вече беше зад нея. Той избухна в смях.

— Нима ще стана, свидетел как жена ми се втурва гола при мен и другите викинги?

— Точно така! — отвърна Мелизанда, но знаеше, че просто няма къде да избяга ръцете му вече я докосваха и целият й гняв в миг се изпари. Всичко останало беше без значение. Тя го желаеше както никога досега.

Когато Конар я повдигна, очите й бяха пълни със сълзи. Тя го удряше с юмруци.

— Негодник! Измамник!

— Защото Брена не ми е любовница, така ли?

— Защото ме правиш на глупачка.

— Нима трябва да спя с теб, за да се укротиш?

Тя понечи да го удари по лицето, но той я хвана за ръката. Опита се да се освободи. Той я целуна.

— Не, не сега! Не сега.

Но тя вече го желаеше не по-малко силно. Нежният му допир я побърка. След минута и двамата бяха в леглото.

Часове по-късно Мелизанда лежеше до него уморена и беше забравила какво е искала да му каже.

Той галеше косата й. В очите му се появи суров блясък и загриженост.

— Мелизанда, прави каквото искаш, убий ме дори, но моля те, недей да излизаш извън крепостта сама.

— Но Жофроа присъства на церемонията в Руан. Той знае, че съм твоя жена и вече не може да притежава крепостта — възрази тя.

— Жофроа е много опасен.

— И сега ли?

— Повярвай ми, и сега.

Тя се обърна на другата страна, внезапно разсърдена. Конар я докосна по рамото. Повика я нежно:

— Мелизанда.

— Остави ме на мира, моля те.

— Кажи ми какво има?

— Няма какво да ти кажа повече. Излъга ме, накара ме да се чувствам глупава…

— Нямах такова намерение…

— А какво щеше да кажеш, велики господарю, ако аз се бях подиграла с теб? — попита тя и преглътна, преди да продължи — Ако ти беше на мое място? Ако ти се питаше с кого спя?

Конар рязко я обърна към себе си и опря меча си в гърдите и:

— Скъпа, не ме предизвиквай! Първо ще убия мъжа, а след това и теб.

После скочи, взе дрехите си и бързо се облече. Мелизанда го гледаше и в сърцето й продължаваше да бушува ураган от чувства. В този момент някой почука силно на вратата.

— Махайте се! — извика разярен Конар.

Тих глас се обади от другата страна на вратата. Беше Брена.

— Милорд, пристигна кораб от Дъблин.

Конар се намръщи. Мелизанда издърпа завивките до брадичката си, сигурна че той ще отвори вратата.

Така и стана. Брена чакаше отвън с двама непознати мъже. Те не бяха викинги, помисли Мелизанда, сигурно са ирландци. Тя се изчерви, когато те погледнаха към нея и смутено наведоха глави. Искаше й се да се измъкне от леглото, но осъзна, че те въобще не й обръщат внимание. Ако Конар желае жена си и през деня, това си беше негово право.

Само Брена я погледна за миг.

— Какво има? — попита Конар.

— Баща ви се нуждае от помощ, милорд — обясни по-младият, покланяйки се ниско. След това се поколеба. — Чичо ви Нийл е пленен от Мелморден и кралете се събират в Дъблин, за да го освободят. Всички се надяваме да ни се притечете на помощ.

Мелизанда погледна Конар.

— Чичо ми жив ли е? — попита тихо той.

— Майка ви се надява да е жив.

— А тя как е?

— Държи се, мисли за баща ви. Като дъщеря на Ард-Рий цял живот е чакала мъжете от рода да се върнат от поредната битка. Тя е сестра на Нийл и баща ви бърза да му помогне.

— Тръгвам и аз.

— Кралят ще ви бъде благодарен — каза пратеникът. Конар кимна и затвори вратата. Погледна към Мелизанда, но сякаш не я видя.

— Е, отново се налага да отплаваме — прошепна той. Тя стана, закривайки голотата си с чаршафа.

— Ние? Аз оставам у дома, Конар — заяви тя твърдо.

— Идваш с мен.

Тя не можеше да напусне отново дома си. Току-що се беше върнала.