Хедър Греъм - Господаря на вълците

— Какво да правя с нея? — попита той Брена.

— Може би трябва да я обичаш? — предложи Брена. Той се намръщи и я прегърна.

— Опитах се… — прошепна и сви рамене. — Навярно си права, кой знае? Може би отчуждението ще отмине. Ние имаме бъдеще, чакаме… дете. — Пръстите му се свиха в юмруци. Но какво ли мисли тя по въпроса? Защо не му е казала? Тя обича деца, той добре знае това. Виждал я е с децата на брат му, със своите племенници и братовчеди.

Но това дете е негово.

— Дете на викинг — прошепна той. — Дали ще го иска?

— Само една четвърт викинг, милорд — напомни му Брена. — Една четвърт ирландец и наполовина французин.

— Наистина ли?

— От друга страна…

— Да?

— Детето, което чакаме със Свен, ще бъде наполовина викинг и от двамата и наполовина ирландец — и от двамата.

— Ти и Свен…

— Искаме да се оженим. Ще ни дадеш ли благословията си, Конар?

Той я целуна по бузата, привличайки я към себе си.

— Ще ви благословя с радост. Чакам сватба. Желая ви щастие!

— Благодаря, милорд. Мергуин ще е разочарован, разбира се — тя смръщи нос. — Той се надяваше никога да не се омъжа, за да запазя силата си да предсказвам.

— Да, но той не е помислил за силата на любовта.

Брена се засмя. Конар я прегърна и я поведе назад към замъка. Свен пиеше бира в голямата зала, говорейки оживено е Филип и Гастон. Конар си взе също чаша, наля на другите и предложи тост за Свен и Брена. Всички пиха за тяхно здраве.

Конар седеше на масата и само с половин ухо слушаше как мъжете обсъждаха положението във френското кралство.

Мелизанда лежеше на горния етаж. На Конар му се искаше да отиде при нея, да я сграбчи и да изтръгне отговор защо го отхвърля по този начин. Искаше също да я притисне нежно, отново да я докосва, да се любят, да чувства топлината и огъня в тялото й.

Тя го заплаши, че няма да се върне в спалнята им. Нямаше, я и в залата. Нима толкова се страхува от него? Мелизанда?

Дали пък не го очаква с нетърпение? А може би с гняв, със страх… О, ако само го чакаше!

— Да, Свен! — чу Гастон да говори. — Трудностите ви в Ейре са големи, съгласен съм. Но погледни нашата история от последните години. Откакто в 860 година викингите превзеха Жъофос, острова на Сена, Шарл Храбри се опитва да ги прогони, подкрепян от брат си Лотар. В това време другият брат Луи нападна от юг Шарл трябваше да се бие с брат си, а в това време викингите настъпват. Но викингите са хитри. Те предложиха на Шарл да освободят острова срещу пари, храна и вино. Шарл отказа да плати и сега виждаш какво става. Викингите плячкосват навсякъде. Дори крепости, което не им е в привичките.

— Да — съгласи се Филип. — Вие си имате премеждия, а нашите стават все по-тежки. Когато Алфред спечели победата в Англия през 878 година, викингите започнаха да го нападат. След това се насочиха към нас. Кралството на Лотар беше разделено между двамата Луи. Нашият Луи, владетелят на западните земи, спечели битката при Сокурт, близо до Сом, но след това се уби, преследвайки едно момиче! Брат му, Карломан умря едва миналата година и сега сме във властта на Шарл Дебели, който ни продаде на нашествениците. Само граф Одо му се противопостави и ние застанахме зад него.

Конар се усмихна учуден от отношението на франките към собствените им крале. Те ги наричаха с различни прякори Шарл Дебелия, преди него Шарл Храбри. Радваше се, че в неговото семейство нямаше такива подигравателни прякори Дядо му го наричаха Ийд Справедливия. Баща му и бащата на баща му бяха Господари на вълците както викаха и на него.

Добре че не им измисляха имена с някои от недостатъците им. Спомни си няколко викингски прякора — Родир Плешивия, Хек Куция, Роп Еднокракия.

А как ли го нарича Мелизанда, когато го няма? Викингът. За нея той вината е бил викинг, помисли с горчивина. Никога не би се отказал от предците си, от любимия си баща. Толкова години не можа да я научи, че за човека трябва да се съди по постъпките му, по начина му на живот, по идеалите, които защитава. Не по произхода му. Но може би беше трудно да го иска от една жена, чиято земя непрекъснато бе нападана от викинги.

В същия момент Конар забеляза, че Филип му говори нещо и го гледа.

— Извини ме, Филип, изморен съм. Не те чух.

— Радваме се, че се завърна, милорд. Липсваше ни много. На всички нас и особено на графиня Мелизанда.

— Благодаря ти. И аз се радвам, че съм тук — отговори Конар. Знаеше, че хората около него не са глупаци и стисна устни. Сигурно им беше ясно, че макар Мелизанда да се нуждаеше от неговата помощ, тя се страхуваше от завръщането му.