Хедър Греъм - Господаря на вълците

— Наистина, милорд — продължи Гастон. — През цялото време господарката се тревожеше за вас и сега се радва да ви види у дома.

У дома. Да, това е неговият дом. Земята на Мелизанда. Не, тяхната земя.

Тя беше постигнала своето. Ако той я защитава, тя е негова и той ще живее тук. Молеше се бъдещето да му позволи това. В това време влезе Регвалд. Изглеждаше притеснен.

— Какво се е случило? — попита Конар и вътрешно въздъхна. След като Брена знаеше за състоянието на жена му, то не е тайна и за Регвалд. Старецът се радваше да го види, Конар бе сигурен в това.

— Не зная… — прошепна Регвалд и се засмя притеснен. — Не зная, но… от часове усещам, че става нещо! — Той се подвоуми и се намръщи. — Милорд, къде е Мелизанда?

В този момент Брена извика и се сви на две. Свен и Конар скочиха уплашени.

— Добре ли си? — попита Свен.

— Дали е от бебето? — попита я Конар.

Тя поклати отрицателно глава. Свен я привлече към себе си.

— Добре съм, но имам лошо предчувствие също като Регвалд…

Конар подскочи. Чак сега се стресна от тишината на горния етаж. Изтича по стълбите. Отвори вратата. Стаята беше празна!

Дявол да го вземе! Мелизанда трябваше да е там. Той й каза, че ще се върне и тя отговори, че няма да го чака.

— Дявол я взел! — побесня Конар. — Тази жена…

Почувства пробождане в сърцето като от нож. Нима се опитваше пак да избяга?

— Не, не, Конар! — извика Брена. Тя го беше последвала в стаята. — Погледни леглото, всичко е разкъсано, имало е борба.

Той се приближи и видя, че Брена е права. Стисна остатъка от чаршафа в ръката си. Отпусна глава на гърдите.

— Мелизанда! — извика горчиво. Викът му проряза нощта и дори стените потръпнаха от мъката му.

Той отстъпи крачка назад и се олюля. Помисли, че ще падне, толкова много се уплаши от това какво може да и се е случило. Трябваше да е силен в този момент, да се владее. Но как? Как да я намери? Днес беше пристигнал навреме, за да я спаси. Победи врага и когато останаха сами, той я прегръщаше и целуваше, както преди. Вчера се страхуваше, че никога няма да е отново негова, но днес всичко изглежда се оправяше. Държеше я в ръцете си, своята любима Мелизанда.

Как да я намери и освободи?

Да, той измами Мелморден в Ейре, а ето че сега някой беше изиграл него. Кой е този човек? Не, не е бил сам — никой не можеше сам да отвлече Мелизанда оттук. Тя се е борила като лъвица.

— Тя не е тръгнала доброволно, главата си залагам за това — заяви развълнувано Регвалд.

Конар наведе глава, опитвайки се да овладее страха и яростта си. И двете чувства в този момент му пречеха да мисли трезво.

— Жофроа е! — каза той.

— Но как…? — попита Филип.

— Станало е след битката. Имаше толкова хора наоколо. Стената е разрушена, всички бяхме погълнати от работа. Той ме е видял да напускам кулата и е влязъл при Мелизанда.

Гастон се прекръсти. В очите му имаше сълзи.

— Как да го намерим, как…

Конар се обърна към Свен.

— Изпрати бързо някой при пленените датчани. Те може да се досетят къде са я отвели. Нека наш човек се преоблече като тях и да разпита. Бързо, веднага!

Свен се втурна да изпълни заповедта. Конар не посмя да остане в стаята.

Не можеше да гледа празното легло. Леглото, от което я бяха отвлекли.

Дали Жофроа й беше посегнал? Отново го задави бесен гняв. Трябваше да запази ума си бистър.

В ъгъла му се мярна позлатената ризница и малкият меч на Мелизанда.

Не можеше да остане повече в стаята. Слезе в голямата зала и се опита да се успокои, чакайки нови вести. Скоро хората му се върнаха. Свен му обясни:

— Датчаните скоро ще обсадят Париж — тихо каза той. — Те са много и Жофроа им плаща в сребро, за да се бият за него. Лагерът им е разположен до останките на старата римска крепост. Жофроа я е отвел там. Има катакомби и стари гробници. Мястото е уединено и не се нуждае от много стражи.

— Отивам да я взема — реши Конар.

— Колко човека ти трябват? — попита Филип.

Конар поклати глава.

— Отивам сам.

— Това е лудост, милорд! Тук не е необходима безразсъдна храброст — извика Филип и добави бързо: — Каква ще е ползата, ако умрете?

— Жофроа е дошъл сам и се е смесил с нас. Ние използвахме тази хитрост в Ейре. Жофроа не очаква да постъпя по същия начин срещу него. Познавам развалините. Още преди години съм ходил там с граф Манон и с чичо си.

Конар се приближи към масата, бързо отстрани чашите и посочи мястото на картата.

— Това тук е старата кула. Отдолу има проход към гробниците. Има и друг коридор към катакомбите. — Той се замисли. — Сигурно са я затворили тук — той постави една чаша на предполагаемото място. — А зад тези стени сигурно са датчаните. Оттук могат да набюдават пътя. А вие ще ме чакате ето тук. Когато ни видите Я Мелизанда, трябва веднага да нападнете.