Хедър Греъм - Господаря на вълците

Там Конар водеше своя двубой с врага си.

Всички се струпаха около тях.

Мъжете викаха.

Конар и Жофроа…

— Защо продължават да се бият? — извика уплашена Мелизанда. Конар беше невредим, но тя знаеше, че е изтощен до крайност.

— Трябва ла свършат веднъж завинаги — обясни Олаф.

— Но…

— Трябва — повтори Олаф и замълча.

На Мелизанда не й оставаше нищо друго, освен да наблюдава битката през сълзи.

Всички се отдръпнаха и направиха кръг около двамата мъже.

Жофроа веднага се хвърли с изваден меч. Конар леко се отдръпна и противникът му полетя към земята. Бързо стана и изгледа наобиколилите го воини.

— Я да видим, кой от вас е най-силен. Орик! — извика той на един от датчаните. — Нека той се бие е Конар. Ако победи, получава всичко — Конар, жената и цялата земя.

Мелизанда погледна към онзи, когото нарекоха Орик. Той беше висок колкото Конар, но по-тежък. Изпита неизразим страх за живота на съпруга си. Не, помоли се тя, нека да не е Орик.

За нейно учудване викингът поклати отрицателно русата си глава.

— Жофроа, ти трябва да победиш Конар. Така е справедливо. Бий се с него.

— Нали ти плащам, мошенико! — Жофроа започна да обикаля в кръг, опитвайки се да се измъкне от пряк двубой с врага си.

— Плащаш ми да се бия. Не да те замествам в двубой срещу мъж като Норвежкия вълк.

— Той е виновен за смъртта на събратята ти.

— Конар дойде да освободи жена си, която ти отвлече. Ти трябва да се биеш с него.

Жофроа се огледа. Мелизанда видя как скришом извади нож от лакътя си.

— Конар! — извика Мелизанда. — Той има нож!

Точно навреме! Вероломният Жофроа светкавично се извърна да метне оръжието право в очите на Конар.

Той обаче успя да се наведе и ножът прелетя над главата му. Конар изгледа врага си и вдигна меча.

— Ела, куче! — извика Жофроа, разярен от неуспеха. Неговият меч бе готов и той се хвърли напред. Беше добър фехтувач.

Но не можеше да се равнява с Конар. Мелизанда си спомни как се бе дуелирала с мъжа си. Той я бе държал през цялото време на разстояние.

Сега използваше същата тактика. Майсторски парира първия удар и нападна. Двете остриета се сблъскаха с яростен звън и пробляснаха на лунната светлина.

Кръгът се разшири. Конар скочи зад едно дърво и в бързината Жофроа се удари в дънера.

Силите на Конар отслабват, помисли Мелизанда.

— Моля те… — шепнеше тя към небето, молейки се на всички богове — и християнски, и викингски.

О, боговете на битките, както винаги го покровителстваха — великият Один, могъщия Тор. Конар замахна силно и мечът на Жофроа отлетя встрани.

Викингът опря острието си до гърлото на врага.

— Убий го! — изкрещяха мъжете.

Викаха датчаните. Съюзниците на Жофроа.

Те бяха безмилостни, когато водачът им се покажеше слаб.

Конар притисна острието към гърлото на Жофроа.

— Ако само още веднъж погледнеш Мелизанда, Жофроа Сюр ле Мон, ще те намуша като глиган на шиш, ще те режа парче по парче и ще те хвърля на лешоядите.

Конар се отдръпна, после се огледа наоколо. Видя коня на баща си с Мелизанда отпред на седлото и се насочи към тях.

Мелизанда срещна очите му. Тези невероятно сини очи. Извика радостно и заплака.

Но изведнъж забеляза как Жофроа се размърда и посегна към ботуша си.

Там той криеше последната си надежда — още един нож. След миг го държеше в ръце.

И отново Мелизанда замря от ужас.

— Не! — извика тя. Не сега, не след всичко, което се случи. — Конар, той има друг нож!

Мъжът й се обърна и мигновено извади своя нож. Хвърли го по-бързо от противника. Острието на Жофроа прелетя на два пръста от рамото му. Конар улучи безпогрешно целта. Ножът се заби с пълна сила право в сърцето на Жофроа. Очите му се изцъклиха и той падна на една страна. Преди да докосне земята беше мъртъв. Остана да лежи с отворени очи, вперени право в Конар.

Конар отново се обърна към жена си. Всичко беше свършило. Датчаните щяха да се върнат в лагера си без Жофроа. Някои щяха да продължат с разбойничествата си наоколо. Другите щяха да отплават към къщи.

Но за тази вечер битката бе приключила. Дори Одо беше доволен от свършената работа.

Крайно време беше Конар да се прибере в къщи. Той бавно се приближи към редицата конници и прегърна поред братята си. Нямаше го само Лейт. Бяха го оставили да пази дома им. Ерик беше напуснал Есекс.

Конар се приближи към Мергуин и поклати учудено глава.

— И ти ли си дошъл да се биеш? — пошегува се той, знаейки че старият човек не обича войната.