Хедър Греъм - Господаря на вълците

— Но…

— Какво се чудиш?

— Ти си щастлива! — възкликна Мелизанда.

Иърин натисна главата й във водата, за да я изплакне. Когато отново пое въздух, Мелизанда я изгледа учудена. Иърин кимна и лека усмивка потрепна в ъгъла на устните й.

— Пожелавам ти да имаш същия изпълнен е радост и любов живот, какъвто имам аз Разбира се, не може без проблеми. И двамата сме своенравни и упорити. Дори и днес. Колкото до синовете ми… Но сега ще цитирам Мергуин: вълците са диви животни. Те преследват мечтите си. Но често…

— … се обвързват за цял живот — завърши Мелизанда. — Верни са до гроб. Живеят заедно и се грижат един за друг. — Тя погледна Иърин и свекърва й се засмя. Покри главата на Мелизанда с мека кърпа и започна да бърше косата й. Мелизанда почувства нежна целувка по бузата.

— Радвам се, че си съпруга на едно от моите вълчета, Мелизанда. Ръмженето му не винаги е приятно, но помисли за душата му.

Иърин я остави. Мелизанда излезе от ваната и се изтри цялата. На леглото намери нощницата си и седна пред огъня да си среши косата. След малко вратата се отвори и Конар влезе в стаята.

Той спря и се вгледа в Мелизанда. С гребена в ръка тя зачака. Конар прекоси стаята и сложи ръце на раменете й.

— Продължавай, скъпа, искам да те погледам.

Тя се опита да продължи, но откри, че ръката й трепери, а не искаше той да го забележи. Конар беше без шлем и ризница, само по риза и панталон.

— Конар — прошепна тя нежно.

— Да?

Тя почувства, че в очите й отново напират сълзи.

— Съжалявам, че се върнах тук, не го направих, за да те нараня. Мислех, че поне един от нас трябва да е в крепостта. Датчаните налитаха непрекъснато.

Той коленичи пред нея и сложи ръцете й в скута си.

— Мелизанда…

— Сгреших.

— Да. Сгреши, но и аз сгреших. Бях бесен и се държах като диво куче. Когато открих, че са те отвлекли, разбрах какво е страх. Бих разкъсал Жофроа и с голи ръце само при мисълта, че може да те докосне.

Тя поклати глава с влажни очи.

— Толкова се страхувах, че няма да ме потърсиш. Чудех се дали ще се сетиш, че съм отвлечена.

— Не, мила, не се съмнявах в теб.

Той взе гребена и се изправи зад нея. Пое голям кичур коса и започна да я реши.

— Ирландците изоставят жените си, ако решат — напомни му тя.

— О, да смятам ли, че признаваш ирландското в мен?

— Съвсем малко.

Той изръмжа недоволно. Мелизанда усещаше нежните му ръце.

— Конар, твоето семейство е прекрасно — каза искрено тя. — Как всички заедно ни се притекоха на помощ!

— Така е.

— Баща ти е невероятен. — Тя се обърна и го погледна в очите.

— Да.

— И майка ти също.

— Разбира се.

И двамата замълчаха. Прашенето на огъня и движенията на гребена в косата й унасяха Мелизанда.

— Одо иска да потеглиш утре с него — каза уморено тя. — Тази вечер спечелихме, Конар, но ти не знаеш какво ни чака. Датчаните се насочват към Париж. Нахлуват по реките и островите. Изложени сме на постоянни опасности.

— Да, знам.

— Не искам да отиваш с Одо.

— Трябва — напомни й той.

— Тогава аз също…

— Поне веднъж искам да си просто послушна жена — заяви Конар.

Сърцето й подскочи.

— Отново искаш да ме отпратиш…

— Ако успеем да укрепим стените и приготвим добре крепостта за отбрана, не вярвам датчаните да ни нападнат след смъртта на Жофроа. Искам синът ми да се роди тук.

Мелизанда се почувства щастлива. Пръстите й отново затрепериха. Тя ги скри в скута си. Вдигна очи към него:

— Какво има? Нима вече мислиш за предстоящите битки?

— Не, мила — отговори той тихо. — Мисля за тази чудна черна коса. Искам да я галя и да я почувствам върху себе си…

Сърцето й отново подскочи. Конар коленичи пред нея.

— Искам да те имам! — В гласа му звучеше молба. Невероятно сините очи я пронизаха.

— Нима молиш? — прошепна тя. Той се усмихна широко и нежно.

— Рядко се отказвам от викингските си навици, но този път те моля. — Гласът му стана дрезгав от вълнение. — Нощта беше трудна и за двамата. Майка ми толкова се притесняваше да не си наранена, че дори не ме попита дали аз съм ранен. — Той въздъхна. — Светът не винаги е справедлив.

Мелизанда се засмя. Изправи се и му помогна да стане.

— Изкъпана и благоуханна — прошепна нежно и го целуна. С едно движение отмахна нощницата от себе си и я остави да падне в краката й.

— Очарователна си.

— Ризата ти, мили. Свали си ризата.

— О — той я изхлузи през глава и я хвърли върху нощницата й.

— И останалото.

— Ваш покорен слуга.