Хедър Греъм - Господаря на вълците

Мергуин се засмя.

— Толкова години предсказвам бъдещето на семейството ти — на теб, на братята и сестрите ти. Хвърлям руни и предвиждам велики събития. Спомни си как преди години предсказах съдбата ти — каза той и въздъхна тежко. — Сега само й помагам.

Конар се усмихна.

Най-после се приближи до баща си. Мелизанда все още беше пред него на коня.

— Мисля, че премеждията свършиха — обади се Олаф. — Ти победи.

Конар кимна.

Граф Одо се приближи зад тях:

— Трудностите едва сега започват. Датчаните навлизат в страната по реките и се отправят към Париж, Руан, Шартр. Войната продължава.

— Да — съгласи се тихо Конар. — Войната продължава. — За него. Ерик щеше да се върне в Есекс, баща му, Конан, Брайън и Брайс се връщаха в Ейре. Там ги чакаха нови премеждия. За мира трябваше да се воюва.

— Но за тази вечер стига толкова кръв.

— Благодаря ти! — обърна се Конар към баща си. Почувства как Мелизанда го гледа и видя сълзите й. Нима наистина го обичаше? Тази вечер на два пъти спаси живота му — нейните викове го предпазиха от коварството на Жофроа. Тя изглеждаше прекрасно така, седнала пред баща му. Бузите й бяха в кал, мантията й беше разкъсана. Косата й падаше като черен плащ. Огромните й виолетови очи го омайваха.

— Мисля, че този товар е твой — пошегува се Олаф.

— Да, мой е — потвърди Конар.

Пристъпи напред, протегна ръце и я взе в прегръдките си. Внимателно остави Мелизанда на земята.

— Ама какъв съпруг си само! — продължи Олаф. — Да обличаш жена си в дрипи!

Конар се усмихна леко.

— Не, милорд, кълна се, за нея избирам най-доброто.

— Ще видим — завърши Олаф. — Ей го там Тор. Надявам се да ни заведеш в дома си. Пътуването беше дълго, нощта изморителна и ние очакваме поне малко гостоприемство от твоя страна.

— Да, татко! — съгласи се Конар.

Ерик се усмихна и доведе Тор. Конар мълчаливо загърна Мелизанда в мантията, качи я на жребеца си и скочи зад нея.

Датчаните ги наблюдаваха как се отдалечават.

Мелизанда затвори очи и се облегна на гърдите на съпруга си. Сърцето й продължаваше лудешки да тупка. Чувстваше се на предела на силите си.

И същевременно толкова щастлива…

Отиваха си у дома. Двамата с Конар.

Пътят до крепостта беше дълъг, но това не й направи впечатление. Би яздила така вечно — в топлите му прегръдки, заслушана в ритъма на сърцето му. Да усеща топлината на ръцете му около себе си. Чувстваше се защитена.

— Значи ще ме обличаш разкошно — прошепна му тя както яздеха.

— Разбира се!

— Но, милорд, ти развали всичките ми дрехи. Той леко докосна ухото й с устни.

— Обещавам да поканя в замъка най-добрите шивачки.

Мелизанда се облегна отново на гърдите му и се усмихна.

Яздеха мълчаливо. Ето я и крепостта.

Мелизанда се учуди, че Иърин и Дария ги чакат, пристигнали чак от Дъблин.

Навсякъде цареше бъркотия. Залата беше пълна с народ. Всички искаха да знаят какво се е случило. След малко Иърин им напомни, че Мелизанда е преживяла тежка нощ, а вече се съмва. Нуждаеше се от топла баня и сладко вино.

И от дрехи.

Младата жена се качи в стаята си заедно с Иърин. Мари я очакваше, прегърна я силно и като се увери, че господарката й е невредима, излезе. Иърин остана, за да стопли виното и да помогне на Мелизанда да се изкъпе.

Чудесно беше да лежи в топлата вода и да отпива по глътка вино. Тревогите от изминалата нощ отстъпиха място на отпускането. Мелизанда изми и последните следи от плена на Жофроа.

Той никога повече няма да я безпокои. Иърин се изправи и отиде до сандъка с дрехи. Най-отгоре лежеше позлатената ризница.

Кралицата я повдигна и я разтла на леглото.

— Преди години имах подобна ризница… — припомни си тя. Вдигна глава и погледна Мелизанда. Усмихна се. — Все още я пазя.

— Ти? — попита Мелизанда.

Иърин кимна и повдигна бойните одежди, сгъна ги и ги прибра в сандъка.

— Подарък ли ти бяха? — попита Мелизанда. Иърин поклати отрицателно глава.

— Твърдо бях решила да се бия с викингите, а с ризницата никой не можеше да ме разпознае.

Мелизанда се сви и прегърна коленете си. Погледна с възхищение майката на съпруга си.

— Ти си се била с викингите?

— Бих се срещу Олаф.

Мелизанда онемя. Иърин я заобиколи и започна да мие косата й. Мелизанда се обърна да я погледне, но Иърин й нареди да стои мирно със същия глас, с който я посрещна преди години в дома си. Тогава Мелизанда беше дете.

— И какво стана… тогава?

— Тогава ме омъжиха за него.