Григор Гачев - Подходящата грижа

— Откъде го взе?

— Отникъде. Сутринта си беше в стаята ми заедно със Снупи. Татко, ако само посмееш да изхвърляш и него, ще…

След петнайсет минути регионалният инспектор вече ми беше обещал да се свърже с извънземните веднага. Не зная какво го накара, може би тонът на гласа ми. След това се наложи спешно да взема на Лина транквиланта — изглежда беше твърдо решила да изпие цялата кутия. Не стана без борба… Капакът на бъркотията беше Мими, притиснала до себе си двете парчета зелено желе, и пищяща като пожарна сирена, ако се опиташ да я отделиш от тях. Първият път даже ме ритна колкото сила имаше, и отнесе такъв шамар, че се просна на пода. Но не престана да ги стиска.

Бьорн пристигна след около час — най-дългият час в живота ми. Влезе, ориентира се в ситуацията мигновено, опипа първо едното парче желе, после другото, и ми се усмихна успокоително.

— Какво става? — попита инспекторът иззад рамото му. — Някаква опасност?

— О, не. Бях ви казвал вече, че те са безопасни за околните при на практика всякакви ситуации.

— Те? — Множественото число се заби в мозъка ми като пирон, потвърждавайки опасенията ми. — Откъде се е взело това второто?

— Казва се Скуби, татко!

— Въпрос на грижа, уважаеми родители — отпусна се на едно кресло Бьорн.

— Пак ли не сме се грижили за него както трябва?

— О, напротив. Бих казал, че сте се грижили за него просто перфектно. Това е и ключът към отговора.

— То… Да не би да се е…

— Точно така. Снупи е усетил, че получава количество грижи, което е свръх нуждите му, и за да може да отговори на тях, се е разделил на две. Това е начинът, по който те се размножават.

В стаята цареше гробна тишина.

— Деленето им е интересен процес — продължи Бьорн. — Първоначалният индивид отделя част от себе си, без да й прехвърля спомените и опита си. Тя е точно така новородена и невинна, както и децата. — Той се усмихна на Мими. — И е готова да се привърже към същия или друг собственик.

— Значи Скуби е бебе, като Яворчо ли?

— Точно така, момиченце. И след мъничко ще си хареса някого.

— Добре, а… какво да го правим? Скуби, искам да кажа… В смисъл, какво ще ни посъветвате? — намесих се аз.

— Каквото искате. Той е ваш — отвърна безметежно Бьорн. — Ако например господин инспекторът няма нищо против, Скуби може да стане негов. Спомням си, че преди време той имаше такова желание. Господин инспектор, няма да изхвърляте Скуби, нали?

— Разбира се, че не! Възможно ли е? — заискриха очите на инспектора.

— Разбира се — кимна Бьорн. — Вземете го в ръце, прегърнете го плътно, отдалечете се на пет-шест крачки от Снупи, и изчакайте така около минута. — Кимна на Мими, и тя, за мое учудване, му подаде едното парче желе без протести.

Инспекторът изпълни указанието с непривична за толкова солиден мъж бързина. Когато отново остави желето на пода, то бързо потече към краката му и започна да се трие в тях.

— Това е — обърна се към нас Бьорн. — Радвам се, че Скуби си има вече собственик, и ви благодаря. А сега моля да ме извините, но трябва да тръгвам.

— Хм, хм… Не се ли полага на този домашен любимец някаква издръжка от вас? — обади се зад гърба му инспекторът.

— Не, естествено — изгледа го учудено Бьорн. — Вие го пожелахте сами, за разлика от любезните ни домакини. Ние не сме виновни, че е попаднал при вас. Така че отговорността за издръжката му си е изцяло ваша. Приятен ден!

Едва забележимо ми смигна дяволито, и излезе. След момент размисъл хукнах подир него, и го настигнах в двора:

— Извинете… Може ли да ви попитам нещо?

— Разбира се — усмихна се предразполагащо той.

— Вярно ли е, че те се използват, за да учат децата на агресивност и войнственост? И затова ли ме помолихте за конфиденциалност — за да не се разпространят на Земята, и за да не станем ние опасни за вас?

Бьорн ме изгледа неочаквано сериозно, вдигна вежди и бавно тръгна към улицата. На изхода спря и се обърна към мен:

— Много раси наистина ги използват за това. Иска им се те един ден да са новите Ренди… И моята, уви също.

— А защо тогава ни научихте как да излекуваме Снупи? И защо дадохте Скуби на инспектора, вместо да си го приберете?

Бьорн ме изгледа внимателно, и внезапно в погледа му пробляснаха весели искрици.

— Защото във всяка раса има както хора, които вярват само на военната сила, така и хора, които виждат нейната безполезност. — Той се усмихна широко. — Действах може би в нарушение на някои наши правила, но в съгласие с ума и съвестта си.