Григор Гачев - Ортодокс

— Много ви разбират умовете от коли! — заяви сърдито татко. — Екстра си е, нищо че е старичка. Влизайте сега, че вампи… окъсняхме.

Когато странната каруца тръгна, в първия момент си изкарах акъла. Бях чакал татко да доведе и впрегне кон, или поне вол. Не че виждах теглич отпред, ама… де да знам.

— Вози като патриаршеска карета. Страхотно е! И това с покрива е хитро — нашите са открити, и ако завали, се крием под тях. А как върви, като няма коне?

— Има едно магаре — изхили се Христина.

— Даже две — поправи я баща й. — Като не знам кое е по-голямото. И с повече бръмбари в главата.

Не виждах и едно магаре, та камо ли две. Но пък друго за гледане имаше колкото щеш, въпреки тъмното — покрай целия път имаше светилници на пръти. Каруцата дрънчеше по-малко от тази на тате, и изобщо не друсаше — а сигурно вървеше доста бързо. А сградите отстрани направо ме накараха да си глътна езика. Мислех, че манастирът ще да е най-високата сграда на света, но тука имаше сигурно няколко пъти по-високи! Чак след известно време почнаха да се появяват обикновени къщи с дворове — и даже те често бяха на по два ката. Тук само владици ли живеят?

— Татко, а Петърчо няма ли бълхи? — продължаваше през това време Христина. — И въшки, и… какви бяха? Бактерии?

— Бактерии нямам. Даже не знам какво са. А въшки и бълхи има всеки.

— Имат ги само неграмотници като теб. И глупчовци.

— И как се пазиш от тях, като отидеш да срешеш добитъка? Аз съм бил глупчо…

— Нямаме добитък — намеси се баща й. — Не виждаш ли, че колата не я теглят коне?

— Вярно! А какво тогава?

— Двига… Машина. От метал.

— Ами! Няма я пред нас… нито отзад. И колата няма теглич. Пак ли се шегувате?

— Тук отпред е, под този капак.

— И не й ли е тясно? Затова ли ръмжи непрекъснато? Впрочем, за тегленето добре — а като искате мляко, пак машини ли доите? И ако и те са от метал, какво им е млякото?

Татко въздъхна дълбоко.

— А като ви се прияде месо? Или спазвате пости? А какво впрягате, като орете? Такива коли ли? Или пускате машините от под капаците, и впрягате тях? И как им слагате хамутите? А юздите на този кръг ли ги закрепвате?

— Не виждаш ли, че го държим с ръце? — намеси се Христина.

— А тези машини къде пасат? Устата им отдолу ли е? И обикновена трева ли, или някаква метална? Ако е метална, как я косите за зимата?

— Не пасат трева — заяви татко.

— Какво тогава ядат?

— Нищо — подсмихна се под мустак той. — Само пият от време на време. Така са научени.

— А не умират ли скоро след като ги научите да не ядат? При нас обикновено така става. Само на вода — как?

— Не пият вода, а спирт.

— Това какво е?

— Като вашето вино, ама по-силно.

— На тате ще му хареса ли? Другият тате, имам предвид.

— Не знам. — Татко лекичко се изчерви, и погледна майка ни.

— А ще престане ли и той да яде, ако почне да пие спирт вместо вино?

— Както е денатуриран, сигурно доста скоро… — въздъхна тате. — Стигнахме, хайде слизайте.

Измъкнах се от каруцата, и се огледах. Къщата беше на един кат, но май по-голяма от нашата на село. Сигурно имаше поне шест-седем стаи, прецених набързо. Само дето никъде не виждах нито обор, нито кокошарник. Даже куче не се разлая. Уж такава голяма къща — а иначе толкова ли са бедни новите ми родители?

Христина човъркаше нещо по входната врата. Чух изщракване и вратата се отвори. Като влязохме вътре, пак щях да стана разноглед. То не бяха светилници, не бяха врати, дето сами се отварят, не бяха какви ли не стаи и мебели… Спряхме пред една врата, на която имаше нарисувано нещо като чучур на лейка.

— Хайде да се къпете, и по леглата! — заяви татко.

— Къпал съм се преди само месец. Пак ли трябва?

— А зъбите мил ли си ги тази година? — прихна Христина.

— Защо да ги мия? Нали не ям мръсни неща?

— Тук така е прието — обади се миролюбиво татко. — Както в манастира да се молиш.

— Защо?

— Трябва да спазваш хигиена — поучително заяви Христина.

— Тая хигиена някоя от машините ви ли е? И как така се пази с миене? Бяга от миризма на немито, или какво? — Затова, значи, ние нямаме машини, а те имат! Ето каква била работата.

Татко пак извади отнякъде парче плат и си избърса челото.

— Просто се изкъпи, и толкова. Става ли?

— А… не е ли по-добре да не топлим вода сега посред нощ, а да се окъпя утре?

— Хайде, хайде, не се измъквай — усмихна се майка. — Има топла вода. Василе, покажи му банята. И как да се оправи с крановете. И му помогни да се изкъпе както трябва.