Григор Гачев - Ортодокс

— Да, да, отче Геласие.

— И накарат ли те да оставиш кръста, който носиш, си погинал. Не внимаваш ли с тях, на мига те връхлитат и ти изпиват душата. И ще станеш като Георги малоумния.

— Да, да, отче Геласие.

— Ама ти много на леко ги взимаш тия работи! На какво прилича това? Щом ще ставаш монах, трябва да знаеш истината за света. Иначе ще си като обикновените хора — няма да можеш да побеждаваш изчадията на ада.

— Разбира се, отче Геласие.

— Учи хубаво, момчето ми! Светът трябва да бъде почистен от това зло! И на теб ще разчита за това…

Вечерта можах да кажа само две от молитвите, и тях с грешки. Отец Никодим ме наказа да си легна без вечеря, а пък не смеех да открадна суджук от зимника.

Почаках доста, но Христина и баща й все не идваха. Чак някъде към полунощ внезапно в килията се появиха три фигури. Третата беше сигурно майката на Христина — двете много си приличаха. Баща й пък имаше тъмни кръгове под очите, и косите му бяха още по-щръкнали отпреди.

— Здрасти, свръхмозъко невиждан. Ще трябва да ти направим едно изследване.

— Какво значи това?

— Да разберем нещо за теб — обясни Христина.

— Питайте.

— Не става с питане. Ще ни помогнеш ли? Имаш ли нещо остро? — Майка й постави на пода нещо странно — кръгло и с дупка отгоре. — Ще посмееш ли да се боцнеш така, че да пусне кръв?

— Договор с дявола ли ще подписвам? Не ща.

— Няма, не бой се. Това, което ни интересува, можем да го разберем от кръвта ти. Трябва да капнеш една капка ето тук. — Тя посочи дупката отгоре на кръглото нещо.

Помислих за миг.

— Ама тя ще мине през него и ще падне на пода. Нали е само образ.

— Докато минава през него, то ще я провери.

— Как така ще я провери?

— Ще я холоспектро… Ще я види отблизо.

— На него очите отвътре ли му са? И какво ще й гледа?

— Христина казва, че си бил страшно добър на шах. Искаме да разберем колко си умен.

— Страхотно — обади се бащата на Христина. — Мислеше, че съм караконджол.

— Без да те е виждал как всяка втора нощ осъмваш пред компютъра?… Петърчо, ще ни помогнеш ли?

Взех от перваза на прозореца иглата, с която си кърпех дрешките, и се убодох по пръста. След това оставих една капка кръв да капне през нещото. Майката на Христина го вдигна и прибра, а аз внимателно огледах камъните отдолу. Капката кръв си беше там, слава Богу.

— Е? — обърна се майката на Христина към баща й. Той потрака малко време по дъската си.

— Наистина има маркерен ген. Чакай да го идентифицирам…

Христина занаднича през рамото му, и изведнъж подскочи и изкрещя:

— Урааа! Шеста степен на модификация! Честито, татко!

— Ще ти дам аз честито! Откога почна да ми се подиграваш?

— Не се подигравам! Колко пъти си казвал на майка, че предпочиташ да бях момче?

— И майка ти е съгласна.

— И колко време ме мъчи да ме правиш шахматистка?

— Мъченето беше взаимно…

— Имаме ли данни за произхода на гена? — прекъсна ги майка й.

Още тракане по дъската, и малко чакане. След това тримата се вторачиха в кутията на масата, погледаха я, и след това ме изгледаха и изведнъж прихнаха да се смеят.

— Право в десятката — поклати глава майката на Христина.

— Какво ми се смеете? И какво значи шеста степен на модификация? Всичките ли си измисляте разни сложни думи?

— Бедната ми глава — обади се таткото. — Видя ли какво ми докара, мое компютърно чадо? От училищно бедствие стана междусветско.

— Нали все искаш най-сетне да порасна?

— …

— И кой те караше да докладваш пред Съвета? И да поемаш вината?

— А ти защо каза, че Петърчо ме е бил на шах? Нали се бяхме уговорили…

— Защото Съветът искаше да му изтриете паметта!

— И какво толкова? Това е рутинна терапия. А сега ме наказаха.

— Какво ви наказаха? — попитах аз. — И кой, като нямате свещеници?

— Познай какво! — ухили се Христина. — Освен че му забраниха да работи от къщи.

— Амии… Сигурно не са му наредили допълнителна молитва. Били са го с пръчка?

— По-лошо — обади се кисело таткото.

— Наредиха му, ако има основания, да те изтегли в нашия свят и да се грижи за теб! — заяви злорадо Христина. — Така че вече си ми братче! А знаеш ли как се опита да се оправдае той?

— Че вече си има едно бедствие в къщи, и второ ще му дойде много?

Баща й ме зяпна, след това двамата с майка й прихнаха да се смеят. Христина тропна с крак и се нацупи:

— Не е честно! Наговорили сте се!

— А има ли основания да ме изтегля във вашия свят? — разпитвах аз. Сигурно, след като Христина вече ме беше обявила за братче. Дано там да беше по-интересно, отколкото в манастира. — И как ще ме изтегли?