Джоан Джонсън - Кид

За нещастие, той не можеше да я изхвърли от мислите си.

Джейк я бе наблюдавал с Кучето и усети, как корените на едно по-дълбоко чувство растат в него. Паяжината на желанието оплиташе сърцето му, заплашвайки каменните стени, които го предпазваха от нараняване.

Джейк разбра, че е попаднал в беда, когато видя как Кучето взе резен бекон направо от ръката на Кид. Разбира се, то веднага се отдалечи, за да изяде бекона само, но Джейк съзнаваше, че Кучето ще се върне. Както и той самият се връщаше отново и отново, за да я види. За да усети аромата й. Заради случайното докосване на ръката й до кожата му.

Анабет започна да чувства искрица надежда, че щеше да успее в опитомяването на Кучето. Отне й цели три седмици, час след час и ден след упорит ден, преди огромният звяр да остане на място достатъчно дълго време, за да може тя да го докосне. Кучето глътна цял бекона, който тя предложи, но не избяга от нея. Остана там… чакайки.

Тя внезапно се уплаши да протегне ръка към него, страхуваше се, че въпреки търпението си, то можеше да я захапе. Ръката й трепереше, когато го погали по лъскавата черна козина.

Кучето потръпна, но остана на мястото си, гледайки я втренчено с черните си очи и напрегнало мускули за бягство.

Тя плъзна ръката си по дължината на гърба му, приглаждайки настръхналите косми. Но когато повдигна длан и се опита да докосне главата му, то подскочи и се затича.

— Никога не съм мислил, че ще доживея да видя това — каза Джейк.

Анабет се залюля, докато се изправяше на крака и Джейк протегна ръка, за да й помогне.

— Пусни ме! — извика тя.

Джейк я пусна и наблюдаваше със затаен дъх; как тя, някак си, успя да запази равновесие.

Анабет чувстваше кожата си опарена на мястото, където Джейк я докосна.

— Не ме докосвай! Нали така се разбрахме. Стой на разстояние. И аз ще те оставя на мира!

Тя почувства как той стои там отделно. Самотен.

Джейк бавно полудяваше през последните три седмици, наблюдавайки я с Кучето, как търси златото, гледайки я… докато тя даже не забелязваше, че той е жив.

Добре, той беше дяволски отвратен и уморен от всичко това! Нека тя постъпва като обидено дете. Той нямаше защо да го прави.

Тази вечер Джейк се присъедини към нея на вечеря. Не каза нищо, но и тя остана мълчалива — просто споделиха бекона и боба, който тя бе сготвила и после Анабет взе чинията му, за да я измие. Тя не му обръщаше никакво внимание. Беше толкова дяволски невидима, както обеща, че ще бъде.

Анабет усещаше повече присъствието на Джейк, отколкото той предполагаше, но нямаше намерение да му даде да го разбере. Когато той не гледаше, тя се усмихна на себе си и помисли, как могъщият беше паднал. Едно самотно куче. И един самотен мъж.

Тази вечер Джейк погледна през стъклото на прозореца от мястото навън, където разстилаше одеялата си и откри, че Анабет играе сама карти на кухненската маса. Тя имаше чаша уиски пред себе си и една цигара висеше от ъгъла на устата й. Нямаше нищо женско в позата й, но Джейк почувства как се напряга от гледката.

Той влезе вътре и попита:

— Къде държиш уискито?

— Горният рафт на шкафа. Там отдолу има чаша.

Джейк се обслужи, след това дръпна един от столовете срещу Анабет, обърна го обратно и го възседна.

— Имаш ли нещо против, ако поседя малко тук?

Анабет само изръмжа и не му обърна внимание.

Той я наблюдаваше известно време, забелязвайки как фенера върху масата хвърляше сенки върху лицето й. Той чакаше Анабет да го покани да се присъедини към гея. Но тя не го направи.

Накрая той каза:

— Какво ще кажеш за една игра на покер?

Тя изненадана вдигна глава.

— Ти искаш да играеш карти с мен?

Джейк се изправи, обърна стола си обратно и седна гледайки я през масата.

— Една игра на покер.

— С какви ставки?

— Кибритени клечки?

Анабет се разсмя.

— О, аз мисля, че трябва да играем на нещо по-сериозно.

— Тогава да играем за твоята помощ за намирането на златото — каза Джейк. — Ако аз имам повече кибритени клечки от теб до… да кажем, изгрев-слънце, тогава ти ще работиш с мен, за да намеря златото на Сам.

— А ако аз спечеля? — попита Анабет.

Джейк се усмихна с крива усмивка.

— Кажи го ти.

— Ако аз спечеля, ти ще ми разкажеш за себе си. Искам да кажа, ще отговориш на въпросите ми за живота ти.

Джейк поседя изумен за момент. Това наистина бяха високи ставки. Той изгледа Анабет и се опита да прецени дали тя можеше да играе покер. Сигурно едно такова невинно и открито лице щеше да разкрие какви карти държеше собственика му. Джейк прие риска и каза: