Джоан Джонсън - Кид

— Три въпроса.

— Какво?

— Ако спечелиш, аз ще отговоря на три въпроса за себе си.

Анабет се ухили.

— Дадено.

Няколко часа по-късно, Джейк започна да се съмнява. Той гледаше в едно толкова безизразно женско лице, така лишено от чувства, че би се заклел, че зад тези очи няма мозък. В действителност, момичето беше изключително умно. Повечето от клечките вече лежаха пред нея. И го бе направила с измама.

При първите няколко раздавания лицето й се оживяваше от радост или отчаяние — като никое от тези чувства нямаше нищо общо с картите, които държеше в ръце, откри той разочарован. Тя можеше да се усмихва и да има само чифт валета и да гризе нокътя си, когато имаше фул.

Щом като Джейк разбра тактиката й, той се опита да предвиди, дали Анабет лъже с лицето или с устата си. Но не беше много добър в тази работа. Губеше по-често, отколкото печелеше. Изглеждаше, че вечерта ще свърши бързо, когато той забеляза един недостатък в иначе безпогрешното блъфиране на Кид.

Когато имаше добри карти, Анабет държеше цигарата си между два пръста, докато говореше. А когато нямаше нищо, цигарата й висеше от ъгъла на устата и тя присвиваше очи срещу дима. И за срамно кратко време всичките клечки лежаха пред него.

— Аз не разбирам това нещо — измърмори Анабет. — Сякаш ти виждаш какво държа в ръката си. — Очите й се присвиха и тя се обърна назад, за да потърси някаква отразяваща повърхност, която можеше да показва картите й на Джейк. Но там нямаше нищо.

— Как по дяволите го направи?

— С по-добра игра — каза той с лукава усмивка.

Анабет издаде едно хич неподобаващо на дама възклицание.

— Много добре. Аз се предавам. Как се издавах?

— В зависимост от картите, които държеше, аз можех да разчитам на това, дали цигарата ти се намираше в ръката или в устата ти.

Анабет с отвращение загаси фаса си в пепелника на масата.

— По дяволите! Предполагам, че ще трябва да се откажа от пушенето, когато играя.

— Ти изобщо трябва да се откажеш от него. Заедно с покера. И ругатните. И пиенето също. Как може една жена да има толкова много пороци?

— Ти притежаваш всичките тези пороци — отвърна Анабет. — Аз ще се откажа от тях, когато и ти се откажеш!

— За мен е различно.

— Как?

— Аз съм мъж.

— И какво от това?

— Правилата за жените са различни от правилата за мъжете.

— Тогава аз просто ще следвам правилата за мъжете.

Джейк се разсмя.

— Няма да стане така.

— Защо не? Засега аз съм си просто екстра.

Джейк прекара всичките си десет пръста през косата, оставяйки я да стърчи.

— Досега ти си живяла живота си като мъж. Но какво ще стане, когато поискаш да го живееш като жена?

— Защо бих искала да направя това?

— Ти ми кажи — отвърна Джейк, като търпението му се изчерпваше. Ако тя не можеше да види истинската си роля в живота, той нямаше да е този, който щеше да й я посочи.

След едно дълго и неудобно мълчание, през което Анабет размесваше картите, отново и отново, тя каза:

— Аз знам само това, на което съм научена от баща ми и чичо ми. Не знам как да постъпвам като жена, Джейк. Чувствам се по-удобно каквато съм.

— Не че не съм мислила да стана една дама — продължи Анабет. — Чувствах се като истинска жена онзи първи път, когато премерих роклята, която ти ми купи. Това ме накара да се почувствам… като личността, която можех да бъда, ако не бях израснала в Скъпоценната долина. Но ми харесва да яздя по мъжки. И да пуша. И по една чаша уиски от време на време. И особено обичам една хубава игра на покер. Трябва ли наистина да се откажа от всички тези неща, за да бъда смятана за жена? Не е ли просто достатъчно да съм такава, каквато съм?

Джейк трудно преглътна. Трудно беше да се откаже на молбата в гласа на Анабет.

— Разбира се, Кид. Ти си екстра така.

„Какво и е толкова женско, че ме побърква“ помисли той.

— Благодаря ти, Джейк. Имах нужда да чуя това. — Тя сложи картите настрана и каза: — По кое време сутринта, искаш да започнем да търсим златото?

— Какво? — Търсенето на златото беше последното нещо в ума на Джейк.

— Аз не лъжа на карти и държа на думата си. Ще стана утре сутринта в колкото часа искаш да тръгнем да търсим златото.

— Рано — каза Джейк. Той и така нямаше да спи много, мислейки за нея, така че можеха да започнат рано.

— Много добре. Ще се срещнем отпред утро сутринта. Лека нощ, Джейк.

Джейк разбра, че го пъдят. Както една дама можеше да се отърве от джентълмен в гостната си. Само че него го пращаха навън да спи под звездите. Той стана и се протегна, но очите му не оставяха Анабет.