Джоан Джонсън - Кид

— Там беше твърде шумно — каза той с отвращение.

— Пакостникът изобщо не каза дума, след като ти го помоли да пази тишина.

— Това няма да продължи дълго. Няма да мине много време и той ще бъбри като сойка.

— Добре — каза Клер. — Децата винаги трябва да говорят, да задават въпроси, да се учат.

— Едно дете апах се учи само да бъде тихо. Да наблюдава и да слуша.

Клер се намръщи.

— Предполагам, че това е един добър урок за научаване, когато наоколо има опасност.

— Тези дни винаги съществува опасност за един апах — каза Уолф.

— Аз никога не съм го виждала да се смее и играе с другите деца.

— Аз ти обясних причината за това.

— Няма ли някакъв начин да се промени това положение?

Уолф замислено разтърка брадичката си.

— Ако някое семейство го осинови. Тогава може би…

— Защо ти не го направиш? — прекъсна го тя.

Уолф се дразнеше от навика на Малката да казва каквото мисли, когато си искаше. Никоя жена тук не смееше така да прекъсва мъжа си. И това, което тя предложи — то беше смешно.

— Защо трябва аз да искам да осиновя Пакостника? — Устните му се извика презрително. — Повярвай ми, той е заслужил името си.

— Трябва да го направиш, защото той има твоите очи. Защото е част от теб. Защото това ще е едно добро дело — каза бързо Клер.

Очите на Уолф се стесниха, докато я гледаше.

— Защото ти липсва собствения ти син и имаш нужда да се грижиш за друго дете?

— Никой не може да замени Джефри! Аз само помислих…

— Не — каза твърдо Уолф. — Аз не искам едно дете да спи между нас.

— Той няма да бъде между нас — спореше Клер.

Уолф срещна очите й и зачака тя да сведе поглед. Но тя продължи да го гледа открито. И той видя един начин, по който можеше да получи това, което искаше — и то на ниска цена.

— Аз ще повярвам на думите ти, Малката. Детето може да остане, но когато спим, ти ще бъдеш до мен. Момчето ще спи само.

Клер бе решила да понесе всичко необходимо по време на пленничеството си в индианския лагер, защото се надяваше някой ден да стигне до Джефри. Тя вярваше, че нямаше да бъде принудена към интимности с Уолф. Сега разбра колко наивна е била.

Но ако той щеше да я има и така, и така, нямаше ли да е по-добре, ако излезеше нещо добро от това? По този начин най-малкото, ако тя някога щеше да може да избяга от това място, момчето щеше да си има дом.

— Много добре — каза Клер накрая. — Съгласна съм с твоите условия.

— Влез вътре сега — каза Уолф. — И аз ще дойда след малко.

Клер не се колеба, не заспори, а просто се изправи, отстрани кожата на входа и влезе във вигвама. Тя подреди леглото си от трева от другата страна на просторното обиталище от спящото момче. Нямаше дрехи за смяна, така че легна долу облечена в кожите, които носеше от нощта, когато Уолф й ги даде до потока.

Клер чу тихите стъпки, сигнализиращи завръщането на Уолф във вигвама. Тя затаи дъх, лежейки напълно неподвижно в тъмнината. Той безпогрешно се насочи към нея и спря близо до главата й. Седна долу на земята до нея и събу високите до коленете мокасини.

Той протегна ръка в тъмното и я постави върху рамото й. Докосването му беше нежно.

— Спиш ли, Малката?

— Не.

Мазолестите му пръсти се плъзнаха между връзките на рамото й.

— Кожата ти е много мека — каза той.

Ръката на Уолф се придвижи нагоре по шията й, докато пулса й се забърза. Той почувства как цялото й тяло потръпна под ръката му. Легна долу до нея и я дръпна до себе си. Но тя остана скована в ръцете му.

— Няма нужда да се страхуваш, Малката.

— Аз… това е за първи път, как лягам с друг мъж, освен съпругът ми. Аз… това е толкова скоро — каза тя.

Уолф мълча почти цяла минута. Накрая каза:

— Аз не бързам, Малката. Мога да почакам, докато ти ме пожелаеш така, както аз теб.

Клер почти се засмя, почти зарида.

— Ти ще трябва да чакаш дълго.

Уолф премина с ръка по шията й и почувства как тя трепери. Усмихна се доволен в тъмното.

— Аз не мисля така.

Клер почувства как изчервяването плъпна по шията й. Срамуваше се от реакцията на тялото си при докосването на индианеца. Той беше враг. Тя трябваше да помни това, за да може да напусне това място, когато му дойдеше времето. Не можеше да си позволи да му се възхищава… или да го желае.

Мисълта, че можеше даже да разглежда възможността да спи с него трябваше да я ужасява. Но не ставаше така. Фактически, тя замръзна в ръцете му, защото тялото й бе прекалено податливо на неговото докосване. Клер се чувстваше объркана от чувствата, които изпитваше към мъж, за когото знаеше, че е дивак.