Джоан Джонсън - Кид

Анабет чувстваше една буца в гърлото си, толкова голяма, че я задушаваше. Колко ужасно бе трагедията да се откъсне от теб този, когото обичаш! Колко по-лошо беше това от доброволното напускане на някой любим човек. Анабет чакаше да дойде пролетта, за да напусне Джейк и да се върне в долината. Тя видя сега, че никога нямаше да го направи. Животът щеше да бъде твърде празен без него.

Тя вдигна глава от рамото на Джейк и погледна нагоре, за да намери очите му трезви и чертите напрегнати. Тя се наведе и го целуна по устата. След това пое дълбоко въздух, изпусна го и каза:

— Аз те обичам, Джейк.

Той въздъхна дълбоко. Смееше ли да й повярва? Смееше ли да й отговори със същите думи? Ако го направеше, щеше ли тя да остане с него? Джейк я притегли по-близо. Но не каза нищо.

Полека-лека риданията на Клер затихнаха и накрая тя спря да плаче. Мълча дълго време в скута на Джейк. Накрая ръката й се повдигна и пръстите й започнаха да опипват плата по яката на ризата му.

— Джейк?

— Да, Клер?

— Джеф ме върна в къщи.

— Защо той не остана?

— Предпочита да живее като апах.

Джейк стегна прегръдката си.

— Толкова съжалявам, Клер.

Очите й се изпълниха със сълзи, но тя се усмихваше.

— Той е щастлив, Джейк. Повече, отколкото някога можех да си представя.

— Значи ти се отказваш от него?

— Моят син умря в деня, когато апахите го откраднаха. Аз срещнах едно момче — апах на име Белият Орел, което много приличаше на него.

Нямаше нищо, което Джейк можеше да каже, за да я утеши.

— Поне имам нещо от Уолф, останало в мен — каза Клер.

— Какво е то?

— Неговото дете.

— Ти си бременна? — изтърси Анабет.

Устните на Клер се извиха нагоре в една тайнствена усмивка.

— Бебето ще се роди през есента. — Усмивката й изчезна, когато тя продължи: — Аз никога не можах да кажа на Уолф, че ще става баща. — Гласът й затихна до едва доловим шепот, когато тя каза: — Той умря, без да знае.

През следващите няколко дни Клер остана стаята на Джеф. Тя не говореше много, но и не плачеше често. Джейк и Анабет се държаха един до друг, отрезвени от трагедията на Клер и осъзнали какво представляваха един за друг, за да рискуват да се изгубят.

Когато се събраха заедно през първата нощ, след като Анабет каза на Джейк, че го обича, Джейк изпита невъобразимо неудобство да я погледне. Той прегърна главата й под брадичката си, за да не се налага, да я погледне в очите. Анабет с желание скри лице в широкото му рамо.

— Аз трябваше да го кажа по-рано — бързо каза Анабет. — Че те обичам, искам да кажа. Чувствам го от дълго време.

— Бих искал да мога да повярвам, че всичко ще се нареди добре — призна Джейк с тих глас.

— Но не го вярваш?

— Започвам да вярвам. Аз знам, че не искам да те загубя, Кид. — Той замълча и после каза: — Аз също те обичам.

— Нали не го казваш само защото аз го казах? Или заради бебето, нали, Джейк?

Той поклати глава.

— Бебето няма нищо общо с това, какво аз чувствам към теб. — Джейк постави ръката си върху корема й, който беше закръглен от тяхното дете. — Аз не мога да обещая, че ще бъда добър баща. Понякога се тревожа, че няма да знам какво да правя.

— Аз също — каза Анабет. — Но другите хора изглежда все някак си се справят. Значи и ние можем.

— Понякога хората не вършат много добра работа — каза Джейк.

— Като майка ти ли?

— Аз се опитвах да разбера защо тя направи всичко това. И не мисля, че някога ще го разбера.

— Тя е мъртва отдавна, Джейк. Не мислиш ли, че е време да я погребеш веднъж завинаги? Тя не може повече да те нарани. И аз никога няма да го направя.

Тя обърна лицето си към него и каза:

— Кажи ми, че ме обичаш, Джейк. Искам да го чувам отново и отново. И аз ще ти казвам тези думи толкова често, колкото искаш, за да знаеш, че наистина ги мисля, че никога няма да спра да го мисля. Аз те обичам, Джейк.

Той я целуна с цялата нежност, която чувстваше.

— Аз те обичам, Кид.

— Законът все още ме търси, ти знаеш.

— Не съм забравил. — Но Джейк беше мисли през цялата зима над този проблем. И той намери, в сърцето и в ума си това, което мислеше, че е разрешението на проблема.

— Фактически Кид Калуун е този, когото законът търси — каза той. — Единствената личност, която аз виждам в тази стая е една прекрасна жена на име Анабет.

— Уат Ранкин знае, че Анабет и Кид са едно също лице, а и Солано е там някъде навън.

— Аз ще се справя с Уат Ранкин и Солано, ако се наложи. Има ли други проблеми, от които се страхуваш, Кид?