Джоан Джонсън - Кид

— Аз знам пътя от много луни — отговори той безстрашно.

Клер беше като оглушала по време на дългото пътуване обратно до Уиндоу Рок. Синът й знаеше как да се прибере в къщи и все пак беше останал сред апахите.

— Защо? — попита тя накрая. — Защо не се върна вкъщи, когато си могъл? Защо ме отхвърли, когато дойдох в селото?

— Другият ми живот е останал зад мен — каза той тихо. — Аз съм един от индианците сега. Страхувах се, че можеш да се опиташ да ме вземеш от майка ми и баща ми. Сега няма да съм щастлив да живея сред белите хора. Предпочитам да съм апах.

Това беше един трагичен край на всичките надежди. Синът й бе направил избора си. Клер можеше евентуално да го накара да остане с нея, но сърцето й не й даваше да го направи. Тя се чудеше дали е имало нещо, което е трябвало да направи по друг начин. Но истината беше, че не мислеше така. Това представляваше една трагедия, започнала дълго преди Клер да дойде в Ню Мексико. Една трагедия, която е започнала, когато белия човек се е настанил в земите, които някога са принадлежали на индианците.

Колко отдавна бе задвижена веригата от събития, които доведоха до загубата на сина й? Имало ли е начин, по който тя е можела да я избегне? Ако не беше срещнала Сам? Ако не се бе омъжила за него? Ако не се бяха преместили в Ню Мексико? Ако Сам не беше взел Джеф със себе си в онзи отдавна отминал ден?

Тя никога нямаше да знае. И това нямаше значение. Тя трябваше да приеме фактите, които не можеше да промени или щеше да полудее от мъка. Джеф сигурно е запазил някакъв скъп спомен за нея, иначе нямаше да предприеме това пътуване. Тя трябваше да се задоволи с тази троха, защото просто нямаше да получи целия хляб.

Трудно беше да се каже кой се изненада повече, когато вратата на ранчото в Уиндоу Рок се отвори и Клер се намери срещу една много бременна жена.

— Как се добра дотук? — попита Анабет Клер. — Уолф с теб ли е?

Клер се огледа в тъмнината за Джефри, но нейният син — не, индианецът Белият Орел — вече си бе отишъл.

— Това е една дълга история. Мога ли да вляза вътре?

— Разбира се. Джейк! — извика тя. — Това е Клер!

Джейк дотича и сграбчи сестра си в прегръдката си, от радост завъртайки се в кръг с нея.

— Не мога да го повярвам! Как стигна дотук?

Веднага, щом Джейк пусна Клер на земята, той разбра, че нещо ужасно се е случило. Златистите й очи бяха изпълнени със сълзи, които потекоха, докато тя се задушаваше от плач.

— Уолф е мъртъв. Убит от войниците. Те нападнаха на разсъмване. Те го застреляха… застреляха го в главата…

Джейк вдигна Клер на ръце, когато тя припадна и я отнесе в спалнята, която бе споделяла със Сам — спалнята, която той споделяше с Анабет през зимните дълги месеци. Джейк седна до Клер и видя на светлината от фенера до леглото опустошенията, които мъката беше причинила върху лицето й.

Джейк премахна няколко паднали кичура от лицето й. Това беше всичко, което можа да измисли да направи. Как можеше да я утеши? Бе мразил индианеца, защото я открадна. Но не беше желал Уолф да умре по този начин. Джейк искаше да облекчи болката на Клер, но не знаеше нито какво да каже, нито какво да направи.

Той се обърна към Анабет и попита:

— Как се е добрала дотук? Довел ли я е някой?

— Не знам — каза Анабет.

Джейк постави ръка върху рамото на Клер.

— Клер?

Тя се бе свила на кълбо във фетална позиция откъсвайки се от него, откъсвайки се от целия свят.

— Остани с нея — каза Джейк. — Аз искам да погледна навън.

Джейк намери следи от две неподковани понита. Някой беше дошъл с Клер, някой по-лек от нея, според следите от копитата. Който и да е бил, отишъл си е отново, отвеждайки втория кон със себе си.

Когато Джейк отново отиде да погледне Клер, откри, че тя се е преместила в спалнята на Джеф. Тя лежеше на леглото с лице, скрито във възглавницата, която заглушаваше риданията й. Лежеше отново свита в тази фетална позиция, със свити колене до гърдите.

Анабет седеше до Клер с ръка на рамото й. Тя погледна нагоре към Джейк със сълзи на очи.

— Тя страда толкова много. Не можем ли да направим нещо?

Той поклати безпомощно глава.

Анабет му протегна ръка и той я пое и седна до нея на малкото легло. Когато Клер се придвижи към Джейк, той я издърпа в скута си. Прехвърли свободната си ръка около Анабет и я притисна здраво към себе си. Той седя там дълго време с по една ръка около всяка жена, прегръщайки ги здраво.

Джейк се опита да си представи как би се чувствал, ако Анабет бъдеше убита и разбра, че нямаше да може да го понесе. Смъртта беше толкова окончателна. Тя отнасяше избора. Той прегърна Клер по-здраво до себе си, искайки да поеме нейната болка и сам да я изпита.