Сюзън Джонсън - Грешница

Сякаш изминаха часове, преди да си наложи да се отърси от вцепенението и ужаса, сковал душата й. С мъка освободи вкочанените си пръсти от парапета и притисна ръка до гърдите си, за да се убеди, че сърцето й не е спряло да бие. Мъжете се отдалечиха по алеята и разговорът им заглъхна. Умът й трескаво започна да крои планове.

Веднага трябва да се върне в Соренто, още на сутринта да опакова багажа си и да замине за Тунис. Синджън й бе казал, че при попътен вятър разстоянието може да се преодолее за тридесет и шест часа. Трябва да наеме най-бързия кораб в залива, но преди това трябваше да си осигури препоръчителни писма до британския консул в Тунис… Господи, какво беше името на агента на Синджън в Тунис? Не можа да си спомни.

С бързи стъпки се спусна по стъпалата на терасата, като същевременно отчаяно обмисляше какво да направи. Не беше достатъчно само да отиде в Тунис, трябваше да събере пари за откупа. Дали първо да говори със сър Уилям? Дали да му каже цялата истина? Може би вече слуховете са достигнали до него… Или да заяви, че заминава на разходка? Трябваше да получи значително количество злато от банкера на Синджън, а освен това да разбере разписанието на корабите и имената на капитаните. Щеше да има нужда от всичкия късмет, който можеше, да си пожелае. Средиземноморските пирати, въпреки че получаваха значителни суми, за да не нападат корабите, бяха прочути с пренебрежението си към всички споразумения.

Откри сър Уилям в игралната зала и предпазливо му подметна, че желае да направи кратко пътешествие из островите край Неапол. Не искаше да предизвиква нежелателни подозрения. Ако посланикът разбереше за плановете й щеше да се опита да я разубеди. Появяването на една млада и красива жена в тази мюсюлманска страна криеше много опасности. Арабите рядко спазваха правата на чужденците, въпреки подписаните споразумения.

След кратък разговор тя се раздели със сър Уилям. Посланикът й съобщи имената на британския и неаполитанския консули в Тунис. Препоръча й няколко добри капитани, които вероятно ще се съгласят да потеглят с нея на екскурзия из Средиземно море. С готовност й даде няколко препоръчителни писма до влиятелните хора в този район.

Челси не му спомена, че възнамерява да прекоси Средиземно море с бърз кораб, за да достигне до Тунис.

Рано сутринта, след като цяла нощ бе опаковала багажа си, Челси изпрати писмо до баща си, в случай, че отсъствието й продължи по-дълго време. Даде подробни инструкции на италианските коняри как да се грижат за новите коне и след това изпрати да повикат банкера на съпруга си.

Лицето на сеньор Вивани пребледня, когато тя му каза размера на исканата от нея сума, но успя да се овладее и обеща, че парите ще бъдат доставени след един час на пристанището. Като банкер той бе в течение на последните новини и затова не се наложи Челси да му обяснява причините за заминаването си за Тунис. Това, което посланиците научаваха днес, Емилио знаеше още от предишния ден. Той предложи услугите си да преговаря за наемането на кораба. Сама ли ще пътува херцогинята? Невъзможно! Сеньор Вивани й препоръча да вземе със себе си охрана… може би десетина мъже? Много добре знаеше какво може да се случи на една жена, която пътува сама из земите на султана. Банкерът укорително поклати глава.

— Макар че англичанките са прочути със своята ексцентричност — дипломатично заяви той — султанът уважава повече богатството, отколкото независимостта на хората. Независимостта не се цени от арабите. Защо бедуините живеят навътре в пустинята. Вземете поне неколцина мъже за охрана и една придружителка.

— Нямам нужда нито от придружителка, нито от телохранители, защото това ще ме забави — протестира Челси, а освен това не искаше някой да разбере за мисията й.

Сеньор Емилио учтиво изтъкна, че единствено ако не пристигне през нощта, всички ще узнаят за посещението й. Освен това колкото по-официално се появи на туниския бряг, съпроводена от представителна свита, толкова по-голям успех ще има мисията й в Дар ел Бей.

Челси въздъхна примирено и реши да последва съвета на опитния банкер.

— Изглежда отдавна познавате нравите в Тунис.

— Там имаме филиал на нашата банка. Тунис е много стар и красив град и ако имате време ще ви достави удоволствие да го разгледате… може би по-късно — съчувствено й се усмихна той. Предпочете да не споменава, че по-голяма част от печалбите на банката се дължат на търговията с роби, едно от най-старите занятия в града. Още древните финикийци, основателите на Тунис, са търгували с роби. Всъщност цялата история на Тунис представлява история на робството.