Сюзън Джонсън - Грешница

Разглеждането на забележителностите на Тунис в този момент никак не интересуваше Челси, но се усмихна учтиво на любезния банкер, който й даваше сто хиляди лири в злато.

— Може би, когато освободя Синджън, ще разгледаме Тунис.

— Разбира се. Значи възнамерявате да отпътувате още днес?

— Да, искам да отплувам час по-скоро. Багажът ми е готов.

Сеньор Вивани разбра, че тя твърдо е решила да отплува веднага.

— Много добре. Ще ви чакам след един час на пристанището при нашите докове. — Стана от стола, поклони й се с очарованието на неаполитански джентълмен и бързо напусна вилата.

С бързина, която смая подчинените му сеньор Емилио събра необходимите пари, намери придружителка и охрана и само след час очакваше херцогиня Сет на кея до кораба с вдигнати платна, готов за отплуване.

Пожела на Челси приятен път и любезно й връчи няколко препоръчителни писма до филиала на банката в Тунис.

— Тези писма ще ви бъдат по-полезни, мадам, отколкото писмата на британския консул, който е длъжен да се ограничава само до дипломатическите канали. Нашите банкери действат много по-гъвкаво. А ако ви потрябват още пари — добави той, — те ще ви посъветват кого да подкупите. Механизмът на управление в арабските страни се опира на подкупи. Всички го знаят и никой не протестира.

Снабдена с пари, съвети, официални и неофициални писма, следващия следобед Челси се появи във Фоум ел Куед, пристанището на Тунис. Докато корабът се плъзгаше плавно по водите на крайбрежното езеро Ел Бахира сред ята от фламинго и рибарски лодки, с грубо изрисувани платна, младата жена почувства, че прекрачва прага на Ориента.

Градът израстваше пред нея върху склоновете на западните хълмове. Белите му къщи блестяха под слънчевите лъчи, а в далечината се очертаваха върховете на повече от петдесетте джамии и петстотинте минарета. Из въздуха се носеше уханието на рози и жасмин. Производството на парфюми се смяташе за престижна професия.

На кея можеха да се видят представители на различни раси и нации. Дрехите им бяха в екзотични цветове. Някои от тях носеха шалвари и наметала от камилска вълна. Когато Челси стъпи на кея, всички спряха заниманията си. Сама жена, независимо от броя на телохранителите й, беше необичайна гледка в земите на султана.

Челси невъзмутимо кимна на мъжете, без да се изплаши от втренчените им погледи. Следвана от придружителката си и телохранителите, тя се насочи към резиденцията на султана на Тунис. Поканиха я в първата приемна. Живописен вътрешен двор със стъклен покрив, с антични мозайки по стените и по пода, покрит с копринени килими от Кайро във всички цветове на дъгата. Сред декоративните решетки по стените бяха скрити тайни отвори за наблюдения.

— За съжаление — съобщи й управителят на двореца, — в момента султанът е неразположен и не може да ви приеме — продължи той с мазния си любезен глас. Изказа съжаленията си, че не може да удовлетвори молбата й за незабавна аудиенция. А на въпроса за изчезналия й съпруг той само сви рамене и с усмивка я уведоми, че никой не отвлича британски поданици в земите на султана. Лицето му бе лукаво, а очите му, студени и далечни. Цялото му държание показваше пренебрежението на мюсюлманите към жените. Арабинът й кимна едва забележимо и набързо се оттегли.

Челси бе разочарована от посещението си, макар да не бе очаквала веднага да постигне успех. Отиде в британското консулство и се срещна с консула, който й обеща да подкрепи молбата й за аудиенция и да се опита да получи някакви сведения за съпруга й или за местонахождението му. Консулът бе изпълнен със симпатия и съчувствие към нещастната съпруга.

— Султанът е диктатор, за когото цивилизованите норми на поведение не означават нищо. Но ви уверявам, Ваша Светлост, че ще направя всичко, което е по силите ми, за да ви помогна.

Докато Челси пиеше чай в дома на фамилията Вивани и обсъждаше с новите си познати възможностите за действие, Хамуд, султанът на Тунис, пушеше наргилето си, а управителят му чакаше почтително пред дивана, обсипан с копринени възглавници.

— Коя бе жената със златистата коса, която дойде да иска аудиенция? — провлачено попита султанът. Бе наблюдавал Челси през тайната пролука и тя го бе заинтригувала. Белите жени, които рядко се срещаха в земите му, обикновено се озоваваха в харема му. Той вече обмисляше как тази красива чужденка ще бъде новото украшение на харема му в двореца в Бардо.

— Забравих името й — отвърна везирът и пренебрежително вдигна рамене. — Някаква англичанка.