Сюзън Джонсън - Грешница

Ала везирът не само искаше чужденецът да живее, но даде нареждания да му осигурят всички удобства. Отнасяха се със Синджън като с един от любимците на султана. Хранеха го с ястия от кухнята на Негово превъзходителство. Настаниха го в разкошно обзаведен апартамент. Последното Синджън установи опипвайки предметите и мебелите, тъй като все още не виждаше нищо.

През първият ден в лазарета, болката му беше толкова силна, че той идваше в съзнание само за отделни мигове. В един от тези моменти везирът го попита, дали е променил решението си. Тъй като бе дипломат, арабинът не му каза открито какви са изискванията на султана, а само искаше Синджън да му отговори с да или не.

Синджън знаеше, че от отговора му зависи дали ще живее или ще умре. Макар да презираше слабостта си, той не искаше да умира. Беше твърде млад и влюбен в жена си. Въпреки ужасната физическа безпомощност усещаше смътна надежда, че един ден отново ще бъде свободен.

И така той отговори с да… защото знаеше, че от този отговор зависи спасението му.

Каза да… защото се надяваше да живее и да извоюва свободата си.

Каза да… защото изпитваше остро и мъчително желание да види отново съпругата си.

През следващата седмица султанът редовно се осведомяваше за здравето на затворника си. Търпението му бе резултат от новините, че наскоро в Кайро са стреляли по брат му Хамет. Старата столица на Тунис Кайро все още бе религиозен център на регентството и Хамет се смяташе за наследник на престола на Хамуд. Макар че според Корана наследник винаги ставаше най-големият брат, през последните два века в мюсюлманския свят имаше много отклонения от това правило. Хамуд предпочиташе да остави трона на сина си, а не на брат си, който от години желаеше смъртта му.

Този знатен ференджи се появи като дар от Аллаха, макар владетелят на Габе да беше само един инструмент в ръцете на всевишния Аллах. Това бе знак, че султанът ще успее да осуети плановете на Хамет. Това се потвърждаваше и от ослепяването на ференджи в деня на залавянето му.

Какъв по-ясен знак от страна на Аллах, че плановете на Хамуд са благословени от всемогъщият бог на мюсюлманите? Какъв по-значителен белег би могъл да желае за одобрението му?

Знатният ференджи ще оплоди жените в харема му, но тъй като бе сляп нямаше да се наруши свещения закон на мюсюлманите, че един мъж не бива да вижда лицата на жените от харема на султана. Знатният ференджи ще бъде средство за осигуряване на наследници на трона му и така ще се осуетят плановете на Хамет. Знатният ференджи е изпратен от Аллах.

Султан Хамуд пренебрегваше факта, че нямаше да му се налага да търси помощта на Аллах за осигуряване на наследник, ако не бе станал импотентен поради пристрастяването си към опиума.

Никой в харема на султана не отговори на гневните въпроси на Челси, нито другите жени, които разбираха безполезността на гнева й, нито евнусите, които бяха слуги на султана и не се интересуваха от чувствата й.

Жените съществуваха, само за да обслужват мъжете, факт, с който жените невернички трябваше да се примирят. Евнусите редовно слагаха в храната й упойващи билки, които да успокоят яростните й избухвания. Вече две седмици Челси живееше в полусънно състояние, със замаяно съзнание.

Запитванията на британския консул и на банкерите Вивани в Дар ел Бей не дадоха резултат. Тъй като нито един представител на властта нямаше да бъде допуснат в харема, обикновено когато някой изчезнеше в мюсюлманска страна, беше невъзможно да бъде намерен. Един затворник можеше да прекара целия си живот в харема. Британският консул и банкерите Вивани много добре знаеха това и решиха да прибегнат до изпитаното средство — щедър откуп.

С помощта на Али Ахмед Сахар й Сенека претърсиха околностите на Бардо и разбраха, че Синджън е жив. Започнаха да събират хора, за да нападнат харема на султана. Докато чакаха обмисляха нападението. Двамата опитни воини знаеха, че преговорите за определяне на откупа са много продължителни. Твърде много хора бяха изгнили в мюсюлманските затвори, заради проточване с месеци и дори с години на преговорите. Трябваше час по-скоро да освободят Синджън. Той бе направил толкова много за тях.

Приятелите му все още не бяха събрали достатъчно воини, за да нападнат добре укрепения дворец на султана, а Синджън вече бе оздравял и можеше да изпълни задачата, заради която султанът бе пощадил живота му. Синджън изпадна в ярост, когато за пръв път го въведоха в стаята, в която трябваше да изпълнява робските си задължения. Приличаше на разгневен езически бог. Неговата дива реакция възбуди преситения от безброй наслади султан Хамуд.