Сюзън Джонсън - Грешница

— Сега си готов, господарю — тихо прошепна един глас на арабски и по шума от дрехите й той разбра, че непознатата се изправи. Една нежна ръка го поведе към леглото. Той напипа краищата на леглото, наведе се и се отпусна върху женското тяло. Очакваше нейните ръце да го обгърнат с желание. Наложниците на султана винаги го посрещаха с трепет след дългия период на сексуално въздържание. Султанът се нуждаеше от друг вид удоволствия, след като опиумът го бе направил импотентен. След като Синджън започна да го замества в леглото, той с наслада наблюдаваше любовните сеанси на необикновено надарения чужденец.

Ала този път не го посрещнаха с нетърпелива женска прегръдка. Синджън протегна ръка, за да напипа тялото на одалиската, с която трябваше да се съвкупява тази нощ. Когато ръцете му докоснаха женското рамо, той разбра, че тялото й е напрегнато, а ръцете й са широко разтворени. Това го изненада, защото обикновено наложниците го посрещаха с нескрита радост. Синджън плъзна пръсти по ръката й.

Смая се, когато разбра, че тя бе вързана. Ръката му напипа коприненото въже около китката й и бързо се протегна към другата ръка. Втората й китка също бе вързана.

Непокорна наложница! Това беше нещо съвсем необичайно! Вероятно са я довели съвсем наскоро и е много млада. Ала не се осмели да я успокои. Много добре бе научил урока си. Трябваше да мълчи, ако не иска да опита отново камшика на Имир.

Челси едва дишаше, полумъртва от страх. В ушите й звучаха думите на султана:

— Тази вечер ще имам нужда от теб. Евнухът ще дойде да те вземе в осем — каза й на излизане от банята, заобиколен от чернокожите си евнуси. Черните му очи се плъзнаха равнодушно по тялото й. Останалата част от деня бе прекарала в подготовка за сладострастната нощ. Облякоха я в коприни и в перли и я накараха да изпие една чаша с някакъв еликсир, за който робините й подшушнаха, че ще помогне да покълне в нея семето на господаря.

Тихо ридание наруши тишината, въпреки старанието на Челси да го потисне. Представата за тлъстото тяло на арабина и студените му черни очи изпълниха сърцето й с ужас. Как щеше да понесе докосването му? Как можеха другите жени да се усмихват, когато се връщаха от нощните си срещи с него? Колко унизително бе да лежи вързана на това легло, робиня на похотливите желания на един стар мъж? С усилие сподави надигащите се ридания в гърлото си. Изплашена от предупрежденията на наложниците за възможните наказания, тя се сви под копринената завивка.

Когато изхлипа, Синджън докосна лицето й и пръстите му нежно го погалиха. Както всички останали наложници на султана, които трябваше да обслужва, и тя беше с превръзка на очите. Пръстите му се плъзнаха по веждите й и се спряха на слепоочията. Усети бясното туптене на пулса й. Сетне помилва гладките й бузи и докосна тръпнещите от страх полуразтворени устни.

Нежните му докосвания я изненадаха. Имаше нещо странно. Султанът не беше нежен мъж. Той принадлежеше на един свят, в който господстваха насилието и страхът и, в който нежността към жената бе непознато чувство. През седмиците откакто бе пленена, тя го бе видяла със смайващо равнодушие да пребива до смърт двама мъже.

Синджън отново долови познатия аромат и наведе глава като животно, подушило следа. „Как бе възможно?“

Не… разбира се, че бе невъзможно. Жена му се намираше в Неапол, на стотици километри оттук. Напоследък не преставаше да мисли за нея и сега явно измъченото му съзнание си правеше шеги с него. Отпъди болезнения спомен и си припомни, че е тук, за да изпълнява желанията на владетеля на Тунис. В противен случай камшикът на Имир ще му напомни за задълженията.

Трябваше да си свърши работата.

Султанът го наблюдаваше през скрит отвор в копринения параван в дъното на стаята. Синджън знаеше за тайния отвор, защото когато се срещаха през деня, арабинът коментираше нощните му изпълнения. Той се поклони леко в посока на паравана, единствената проява на непокорство, която можеше безнаказано да си позволи. Надигна се от леглото, за да развърже ръцете на жената.

След като сломиха напълно волята му, към Синджън проявяваха необикновени грижи, като към жребец за разплод. Хранеха го с изискани ястия, голямо количество яйца, нахут, пресни аспержи и камилско мляко, подсладено с мед, за да стане семето му по-гъсто. Почиваше през целия ден в луксозния си, пищно обзаведен апартамент. Раните му от камшиците по гърба, ръцете и краката бяха заздравели. Бяха останали само тъмни белези, свидетели за непокорството му. Силите му се бяха възвърнали напълно, той се изпълни с енергия и мъжка сила. Под него се изреждаха по три жени на нощ и той нито веднъж не пропусна да изпълни задължението си.