Сюзън Джонсън - Грешница

Тя бе дошла, за да го спаси, рискувайки живота си, и ако до този миг се съмняваше, че я обича, сега вече бе напълно сигурен. Тя беше тук, до него и в един кратък миг го завладя безмерно щастие, но след минута страхът за живота й отново скова сърцето му.

Никога не бе изпитвал подобен ужас, дори и в най-тежките мигове под камшика на Имир. Душата му се сгърчи при мисълта, че и Челси е пленница на този капризен и извратен владетел.

Султанът бе прочут с жестокостта си. Убиваше всяка от наложниците, която си навлечеше гнева му. В харема на Хамуд животът на Челси бе в постоянна опасност.

— Вече изгубих търпение — тихо, но властно прозвуча гласът на султана.

Челси се вцепени. Тръпка на ужас прониза тялото й.

Трябва да приложа единадесетата поза, каза си Синджън. Всяка вечер господарят на Тунис избираше по някоя от позите, описани в „Парфюмираните градини“. Ала тя не бе достатъчно възбудена за тази поза. Фактът, че султанът говореше означаваше, че или бе раздразнен или бе прекалил с опиума.

Синджън отчаяно се опитваше да измисли изход от ситуацията. Протегна ръка и напипа една от възглавниците. Повече не можеше да отлага изпълнението на единадесетата поза.

Целуна страстно Челси, макар да знаеше, че рискува живота и на двамата. Устните й се разтвориха под неговите и тя тихо простена. Той я повдигна, за да може Хамуд да се забавлява по-добре. Само така можеше да спаси живота й.

Сетне я сложи да легне на копринената завивка и пъхна под кръста й копринената възглавница, разтвори широко бедрата й, така че ясно да се виждат набъбналите от възбуда срамни устни. Намести се между бедрата й, погали пълните й гърди, после ръцете му бавно се плъзнаха по нежната й шия, а устните му се впиха в нейните.

Твърдата му мъжественост се притисна към корема й. Челси се надигна, възпламенена от целувките му. Наркотикът в кръвта й, допирът на коравата му мъжественост и настойчивото проникване на езика му в устата и, я караха да го моли да я обладае.

Затвори очи, за да спре изгарящото я желание, но не можа да се сдържи и го докосна. Ала когато пръстите й достигнаха набъбналия от възбуда член, той се отдръпна. Султанът обичаше наложниците му да го молят да ги обладае. Само тези думи им бяха позволени. Обичаше подчиняването на жената пред силата на мъжа и се стараеше да удължи тези мигове докато жената напълно се покори.

Любовната прелюдия не интересуваше арабина и при пълен харем с наложници, които мечтаят да бъдат обладавани, продължителните увертюри го дразнеха. Женските молби удовлетворяваха бруталните му инстинкти, затова Синджън бе длъжен да забави проникването си, за да задоволи извратения вкус на Хамуд.

Това, което обикновено ставаше, бе, че наложницата достигаше оргазъм преди той да влезе в нея и тя не изпитваше пълно удоволствие. Тогава започваше да моли за още наслада, а виковете й доставяха най-голяма радост на султана.

И тогава, ако се подчиняваше на командите на Синджън, щеше да бъде възнаградена.

Преди много години Синджън бе усвоил изкуството да задържа оргазма си и членът му оставаше корав и набъбнал достатъчно дълго време, за да задоволи желанията на султана.

Тази вечер бе различна и изпълнението на познатия сценарий го измъчваше.

— Прости ми — прошепна той.

— Синджън! — Най-после всичко си идваше на мястото.

Тялото й го бе познало. Сетивата й го бяха познали.

Леките докосвания на мъжа, когото обичаше, бяха разпознати от плътта й и тялото й го бе приело с наслада. Ръцете й обхванаха врата му и тя безмълвно се вкопчи в него. Разбираше, че и най-малката непредпазливост може да ги издаде.

Ако Хамуд разбере, че те са съпруг и съпруга, с тях бе свършено.

Синджън беше на седмото небе от щастие, макар че се намираха в смъртна опасност.

— Сега трябва да ме молиш — задъхано прошепна той на ухото й, единственото предупреждение, което се осмели да изрече.

И тя го направи… щеше да го направи и без неговото напомняне, защото тялото й изгаряше от желание и алчна потребност да се слее с него.

— Моля те… господарю на моята нужда, влез в мен — простена тя и тялото й се изви към него. Ръката й се протегна към твърдия член между краката й.

Но той я отблъсна малко преди тя да го достигне и я целуна.

— Трябва да си по-смирена — промърмори той и опъна ръцете й покрай тялото й.

— Аз съм твоя робиня, господарю мой. Ще направя всичко, което пожелаеш, аз съм зрял плод, който чака да го откъснеш, да го вкусиш… — Тя отново се притисна към него.