Сюзън Джонсън - Грешница

Напипа края на въжето и халката в стената зад леглото. Ловко развърза възлите и освободи ръцете на жената. Премести се на другия край на леглото и установи, че и краката й бяха вързани.

Лекото полюшване на леглото му подсказа, че жената е помръднала. Придвижи се по-нагоре и разбра, че тя се е свила до стената.

„Тази наложница е отскоро в харема и трябва да я обучиш“ — припомни си думите на евнуха, преди да влезе в стаята, но не очакваше, че е толкова неопитна и враждебно настроена. Султан Хамуд бил нетърпелив да я види как ще се държи в леглото, затова не пожелал да бъде обучавана от по-опитните наложници.

Ала трябваше да я накара да стане по-благосклонна, ако въобще можеше да се говори за благосклонност от страна на тази ужасена жена. Не можеше да си позволи неуспех, а освен това тази нощ го чакаха още две наложници и нямаше никакво време за губене. Затова протегна ръце и я хвана за раменете. Усети напрежението на тялото й и я притегли към себе си по копринената покривка на леглото. Звукът отекна в притихналата стая.

Искаше му се да я успокои, ако въобще това бе възможно при тези чудовищни обстоятелства, но и двамата знаеха, че не бива да разговарят. Господарят на Тунис обичаше да съзерцава половия акт, без да бъде обезпокояван от други звуци, освен от естествените звуци на любовта. А освен това султанът не желаеше да се установяват приятелски отношения между Синджън и наложниците му.

Допускането на друг мъж в харема на султана беше изключително необичайно, но ако Хамуд не се сдобиеше с наследник, омразният му брат щеше да спечели престола. И заради това той бе твърдо решил да се сдобие с наследник. Синджън бе идеалният мъж за тази цел, тъй като не можеше да вижда лицата на жените.

Господи, колко време ще му е нужно, за да успокои тази трепереща жена? Или може би султанът нарочно му бе подхвърлил тази своенравна наложница, за да се възбуди от необичайната гледка?

По дяволите! Никога не бе очаквал, че ще изпадне в това жалко положение. То нямаше нищо общо с безкрайните часове на удоволствия, които бе изживял в будоарите на лондонските дами. Нима извратеният арабин очакваше от него да изнасили тази жена? Нима искаше да се наслади на сцена на насилие? Синджън тъжно въздъхна и си каза, че може би Бог го наказва за досегашния му разгулен живот.

Тази ужасена жена не бе виновна за неговите грехове и не биваше да страда. Ръцете му обхванаха лицето й и той се наведе, за да я целуне. Може би нежността ще премахне страха й. Тя се опита да се отдръпне, но той я държеше здраво, а устните му неотклонно се приближаваха към нейните. Усети вкуса на ванилия и разбра, че са й дали да пие от специалния еликсир. Внезапно се запита дали тази млада жена ще зачене дете от него.

Само от две седмици бе в харема и още не се знаеше дали дръзкият опит на владетеля на Тунис ще се увенчае с успех. Ала вероятно скоро щеше да научи, ако въобще си направят труда да му кажат. Ако някоя от наложниците родеше очаквания наследник, Хамуд нямаше да има повече нужда от него.

След като взе решение да се подчини, за да спаси живота си, той бе прекарал много безсънни нощи в стаята си. Откри, че искаше да живее… желанието му за живот бе по-силно от унижението, по-силно от всичко. Крепеше го надеждата, че ще успее да се измъкне от този ад. Крепяха го мечтите за Челси. Изглежда трябваше да попадне в този позлатен затвор, за да разбере колко много обича жена си.

Това беше изненадващо откритие за светски мъж като него, а още повече за мъж в неговото отчаяно положение. В мигове на отчаяние спомените за щастливите дни поддържаха духа му, а кратките проблясъци от светлина му даваха надежда, че един ден ще вижда отново.

Ако ударът по главата бе причина за слепотата му, може би след време зрението му ще се възстанови? Тази надежда го крепеше и му даваше сили да оцелее.

Жената потръпна от докосването му, устните й бяха меки, но трепереха от страх. Искаше му се да й прошепне: „Няма да те нараня“, но нямаше право, затова се опита да я успокои с целувки и ласки. Езикът му се плъзна по горната й устна и леко се опита да разтвори устата й. Целувката му бе нежна като полъх от крило на пеперуда, бе целувка на неопитен младеж. Ръцете му се заровиха в копринената мекота на косите й, напипаха перлите в плитките й и се спуснаха надолу по гърба й.

Почувства нежната извивка на гърба й и се сепна от усещането за нещо познато. Черкезките, които се предпочитаха за наложници в харемите, имаха тежки черни коси, а не такива меки коси като на ангел. Веднага отпъди тази налудничава мисъл, повдигна жената и я настани в скута си.