Сюзън Джонсън - Грешница

— Ако твоята вулва не е достатъчно сладка и сочна — нежно, я сгълча Синджън, — как бих могъл да те вкуся? — Той клекна пред разтворените й крака и пръстите му навлязоха в набъбналата мекота между бедрата й, надигнати от възглавницата под кръста й.

Челси затвори очи, възбудена от разтърсващия екстаз на докосването му и задъхано прошепна:

— Влез в мен, господарю мой… и виж… аз съм готова за теб… аз изгарям от желание по теб…

Фините му пръсти се плъзнаха по нежната й плът, влажна от възбуда, и леко я разтъркаха.

— Изглежда… наистина си… — пръстите му се плъзнаха в нея и тя изви бедра, за да ги поеме по-навътре — готова… — промърмори той, докато дългите му пръсти проникваха все по-дълбоко.

Синджън усети началото на контракциите и силно притисна слабините й с другата си ръка. От гърлото й се изтръгна силен вик на безумна наслада.

Доста по-непокорна от другите жени в харема, викът на Челси изпълни стаята, прониза замаяното от опиум съзнание на султана и разпръсна и последната следа от скука в преситената му душа.

Синджън веднага се настани между бедрата й и проникна в нея в мига, в който заглъхваше последното й стенание. Огромният му възбуден член се опита да навлезе по-навътре в сладката й мекота, ала Челси се опита да го спре. Тялото й не беше готово да приеме новата вълна на възбуда.

— Не — изохка тя и постави ръце на гърдите му. — Не, не още, моля те…

— Молиш ли ме? — промърмори Синджън, но продължи да я изпълва, без да обръща внимание на протестите й.

— Да, моля те… — Челси се опита да измъкне копринената възглавница изпод себе си. Сетивата й бяха изострени до край.

— Трябва да ми се покориш. — Гласът му бе дълбок и нисък.

— Не… — продължи да протестира тя, но в тялото й започна да се заражда топлина и думите й сподавено заглъхнаха.

Нито той нито тя имаха друг избор в това представление. Синджън я хвана за глезените, усука краката й около кръста си и събра петите й, така че тя да се разтвори още повече.

— Жената трябва да се подчинява на мъжа — рече той като молла, който цитира Корана. Сетне проникна дълбоко в нея.

— Подчинявам се — задъхано отвърна Челси, когато огромният му член изпълни тръпнещата й утроба и тялото й се разтърси от огнената вълна на екстаза.

Синджън изкусно се размърда в нея и тялото й го последва. Телата им се извиха в похотливия танц на плътта, движеха се в ритъм, както толкова често в миналото, в пълно съзвучие, обзети от треската на желанието, забравили за миг, че са пленници.

Челси потръпна в оргазъм и сълзи на радост и екстаз бликнаха от очите й, сълзи на неописуемо щастие, че най-после бе намерила любимия си, жив и изпълнен със сили. Ала след миг щастието и радостта бяха изместени от страха за съдбата им и тя тихо заплака.

Горчивите й сълзи разбиха сърцето му и той неистово я притисна към себе си. Искаше да й даде цялата си любов, цялата сила на тялото си, да я защити и успокои. За миг се замисли дали да не скочи и да удуши арабина.

Ала животът му бе прекалено скъп. Досега бе искал да оцелее, защото се надяваше, че един ден отново ще се види с жена си, а сега, когато я държеше в прегръдките си, желанието му за живот бе по-силно от всякога. Челси бе до него, макар и за няколко откраднати мига. И най-безумните му мечти се бяха сбъднали.

— Великолепно. Изключително. Слава на Аллаха, който е създал жената за удоволствие на мъжа — напевно произнесе Хамуд, очарован както никога досега от представлението. — Утре искам отново да ме забавлявате. — Надигна се тежко от дивана. Опиумът бе завладял тялото му и той се движеше бавно и отпуснато.

Необичайното раздвижване на султана накара Синджън бързо да излезе от Челси и да я покрие с копринен чаршаф. Защо султанът бе станал?

— Тази чужденка има разкошна коса — каза Хамуд, като се поклащаше. — Тя е като слънчева светлина в утринна зора. Топла ли е?

Думите подсказваха желанието на арабина да я докосне. Синджън бързо изтегли Челси зад гърба си, за да я защити с тялото си.

Султанът доволно се изкиска. Отличното зрелище бе повдигнало настроението му. Тези двама роби се оказаха много подходящи един за друг, като сатир и нимфа.

— Намерихме достойна кобила за този жребец — шеговито подхвърли той. — Нека да покажем на това златисто цвете нейният сляп жребец.

Сляп! Челси дръпна силно копринената превръзка от очите си и погледна Синджън, застанал между нея и развеселения арабин. Отначало бе помислила, че стаята е тъмна и той не е могъл да я познае или се е преструвал, че не я познава, за да я предпази. Но не бе допускала, че нейният любим е ослепял.