Сюзън Джонсън - Грешница

— Вече съм бил поне десет пъти в Африка, мила моя — тихо рече Синджън и отново взе ръката й. — Познавам страната, затова не е необходимо да се тревожиш. Ще се върна скоро, така че ми се усмихни и ми пожелай лек път.

Тя изпълни молбата му, но след като каретата изчезна в далечината, отиде в малкия павилион с изглед към залива, и остана там докато яхтата на Синджън се скри зад хоризонта. Неволно потръпна от неясно предчувствие, сякаш всички демони от подземния свят обзеха душата й.

През следващите дни Челси взимаше уроци от маестро Минети, обядваше с членовете на британската колония в Неапол, разглеждаше Помпей, къпеше се в лазурното море на плажа под вилата. През това време Синджън плаваше спокойно към бреговете на Африка, необезпокояван от пиратски нападения. Яхтата прекоси Средиземно море за рекордно кратко време. Когато хвърлиха котва в Габе към тях се присъединиха Сахар и неговите хора. Пътуваха през нощта, за да избегнат горещините през деня — температурите достигаха до 55 градуса. Прекосиха пясъчните дюни и стигнаха до Кебили. След това пресякоха соленото плато Шот Джерид, а на петия ден стигнаха до оазиса Криз. Тозур и Нефта бяха търговски центрове още от времената на древния Египет. След тях започваше истинската сахарска пустиня.

Двата града, разположени само на десетина километра един от друг, бяха прочути с отглеждането на фурми. Всички търговски кервани, пристигащи от Централна Африка, задължително преминаваха през Тозур и Нефта. Тук се продаваха негри в робство срещу стотина килограма фурми.

Къщите бяха облицовани с многоцветни керамични плочки, които запазваха прохладата в просторните стаи на горните етажи. В Тозур имаше 194 фонтана, а в Нефта 152, които поразяваха с изящната си красота, заобиколени от зеленина и цветя. Всеки, който видеше тази гледка, разбираше защо арабите си представят рая като пищна градина.

Сред тридесет хилядите жители на Тозур и тринадесетте хиляди на Нефта нямаше нито един европеец. Ако Синджън не бе идвал тук преди и ако не бе придружаван от Сахар и неговите бедуини, щяха да го посрещнат доста враждебно. Ала след като поднесе щедри подаръци на султана на Тозур и пашата на Нефта, бе посрещнат с разточително гостоприемство и след като няколко дни се наслаждава на празненствата в негова чест, херцог Сет се зае с избора на конете.

Въпреки ленивостта на арабите, Синджън приключи сделките само за две седмици, като купи две дузини великолепни арабски коне.

Когато конете бяха натоварени на яхтата в Габе, Синджън, придружен от Сахар и бедуините му, посетиха една от южните крепости на султана. Наскоро арабите бяха разтоварили оръжия и боеприпаси от форта край Марет и хората на Сахар, като истински воини, решиха, че те могат да станат притежание на всеки, който бе достатъчно безразсъден и дързък, за да ги вземел.

Форт Марет бе само на тридесет километра от Габе и на още толкова от началото на пустинята. Говореше се, че граничния форт се охранява от малък отряд на султана. Ограбването на малкия склад за оръжия изглеждаше лесна работа.

Грабежът мина като на шега. Малобройните войници на султана бяха заключени в една от стаите, а бедуините оплячкосаха докрай форта.

Мъжете напуснаха крепостта във весело настроение, натоварени с богата плячка. И ако капитанът на форта, придружен от телохранителите си, не се бе завърнал от Габе, където бе прекарал приятна вечер в компанията на една гръцка куртизанка, всичко щеше да приключи успешно.

Бедуините на Сахар попаднаха в набързо устроената засада. При първия залп потърсиха прикритие зад пясъчните дюни. Неколцина от тях бяха ранени, а два коня — убити.

Мъжете се върнаха, за да вземат ранените и да приберат другарите си, останали без коне. Синджън пръв стигна до Сахар, който се опитваше да освободи левия си крак от кожения ремък на стремето. Без да слиза от коня, Синджън протегна ръка, измъкна Сахар, затиснат от трупа на коня си, и го метна на седлото зад себе си.

Захвърлиха плячката, за да облекчат товара и Синджън пришпори коня си.

— Препускай към брега — извика Сахар и се вкопчи в задния лък на седлото. Знаеше, че преследвачите ще ги търсят на юг.

— Колко има дотам? — изкрещя през рамо Синджън и присви очи, за да огледа местността. Конят трябваше да издържа теглото на двама ездачи и затова не можеше да препуска с пълна скорост.

— Осем километра, може би десет…

Ала недалеч от залива арабският жребец се препъна под тежкия товар и счупи крака си. Двамата мъже трябваше да продължат пеша към брега и да стигнат до пристанището, преди там да се вдигне тревога.