Сюзън Джонсън - Грешница

— Той ме докосва навсякъде, когато се движа — прошепна тя и се наведе да запали свещите в свещника върху бюрото. — Усещам как се плъзга в мен — добави тя и погледна към Синджън — дори и при най-малкото движение. — Затвори за миг очи, за да се наслади на усещането. — Макар че — въздъхна Челси и нежно измърка — не мога да го сравня с теб…

Пръстите на Синджън стиснаха силно дръжките на креслото и побеляха от напрежението да устои на алчното желание да я притежава. Кантаридинът разпалваше още повече кръвта му.

Ярката светлина на многобройните свещи в стаята осветяваше чувствената красота на Челси, сякаш в стаята грееше слънце. Въздухът в стаята бе нагорещен от пламъка им и уханието на парфюма й. Възбудата му всеки миг щеше да избухне.

Ключът към свободата му бе съвсем близо до него.

Трябваше само да се осмели да го вземе. Ако можеше да обуздае страстта си…

Дали ще дойде, за да вземе ключа? Дали ще се приближи към нея? Извърна се с гръб към него, за да запали последната свещ в свещника до леглото.

Нежното й тяло се изпъна нагоре, пълните й гърди се повдигнаха високо, когато се протегна към свещта над главата си. Съвършено изваяните й крака привлякоха погледа му към златистия хълм между бедрата й, който криеше ключа към свободата му. Ала в този миг обезумелият от страст мъж не мислеше за свободата си. Цялото му същество бе изпълнено с дива алчност, толкова силна, че ръцете му трепереха. Кантаридинът в кръвта разруши и последните бариери на самообладанието му и той скочи от креслото и се хвърли към нея като пантера върху жертвата си.

С три скока стигна до Челси, изтръгна свещта от ръцете й и я захвърли зад решетката на камината. В следващата секунда я грабна на ръце, сякаш бе лека като перце и я понесе към леглото — леглото, в което бе спал сам, в което никога не бе водил друга жена… досега.

Докато тази девойка със златисти коси не го бе направила свой съпруг.

— По дяволите, знаеш, че не мога да ти устоя — прошепна той и я захвърли на леглото, а в следващия миг се озова върху нея, като разкъсваше копчетата на панталоните си. — Проклета да си… — прошепна Синджън, докато устните му бясно целуваха извивката на шията й и думите му заглъхнаха в копринената мекота на кожата й. — Проклета да си… проклета…

— Прости ми… прости ми, но аз… толкова много те желаех, дори и това да е за последен път — задъхано отвърна Челси, впила пръсти в черните му коси, докато целувките му изгаряха тялото й.

После пръстите му се плъзнаха в нея и ловко, само за миг измъкнаха ключа. Той го захвърли и отново се притисна към нея. Сините му очи се затвориха от неудържимата сила на желанието. Бе готов дори да умре, за да я усети отново до себе си.

Простена тихо и проникна в нея. Тялото му, възпламенено от кантаридина и медната й сладост го накараха да изпита невероятното усещане, че е попаднал и в рая и в ада. Тя се притисна пламенно към него, с дивата страст на младо момиче и чувственото желание на зрялата жена, с любов и надежда, със сълзи на щастие.

Телата им бясно се вкопчиха едно в друго. Изгладнели от двуседмичното въздържание, мигновеното удовлетворение ги заля едновременно. След буйната кулминация настъпи внезапна тишина, нарушавана само от задъханото дишане на Синджън. Мощните удари на сърцето му глухо отекваха в ушите й. Челси не можеше да повярва, че е възможно на земята да съществува толкова пълно блаженство…

Синджън изчака последните тръпки да затихнат в тялото му и дишането му да се успокои, преди да излезе от нейната топлина. След това бързо стана от леглото и започна трескаво да смъква останалите си дрехи. Захвърли на пода скъпия си жакет, изхлузи през глава фината риза, която се разкъса от рязкото му движение, изрита ботушите си в другия край на стаята, а кожените панталони се смъкнаха много бързо, защото бяха останали без копчета.

— Ще съжаляваш, че си сложила от онзи прах в коняка ми — дрезгаво промърмори той и се върна в леглото със светнали от възбуда очи и набъбнала мъжественост, сякаш не я бе любил до преди малко.

Челси, която, преди да дойде в Лондон, всяка нощ бе споделяла леглото и страстта му, също изгаряше от жажда и желание не по-малко силни, отколкото неговите.

— Няма да съжалявам, милорд, ако този прах отново ще те доведе в леглото ми — отвърна Челси с прямотата на провинциална девойка, примесена с глезеното мъркане на светска дама. — Брачната клетва ме задължава да се подчинявам на всяко твое желание…