Сюзън Джонсън - Грешница

Влезе в спалнята си и се закова на прага, изумен от гледката. Ръката му замръзна върху дръжката на вратата. Колко наивно бе очаквал, че поради твърде ранния час никой няма да се осмели да го безпокои. Но за негова изненада. Синджън завари жена си, заспала в леглото му. Бялото дантелено неглиже от магазина на мадам Дюбей бе усукано невероятно съблазнително около разголените й бедра, косата й блестеше разпиляна като златист водопад на светлината на догарящите свещи в полумрака, кожата й изглеждаше прозрачна, а малката й ръка бе подпряна под бузата, в класическата детска поза.

За разлика от едно спящо дете, тя бе облечена в полупрозрачна дантела, с обеците на Венера и… с нищо друго под неглижето си, като луксозен еротичен подарък, доставен и очакващ да бъде разопакован от получателя.

Свещите вече едва мъждукаха, но светлината им поддържаше приказен полумрак в спалнята. Отблясъците се виеха по колоните около леглото, а от тавана се надвесваше смътно осветения фриз с изображенията на Антенни и Фаустина. За миг Синджън остана загледан в нея, поразен от приказната й красота. Забрави, че остават само няколко часа до отплуването на яхтата. Образът й, запечатан в ретината на очите му, събуждаше изгарящи видения във въображението му. Страстта му се събуди, кръвта му закипя.

Разрошената коса на Челси, блестяща, буйна и волно разпиляна върху копринените възглавници, обграждаше бялото й лице като приказна рамка. Нежните й форми, очертаващи се под дантелите, деликатно подсказваха за пищни наслади, обезумяващо съблазнителни в загадъчния полумрак. Гърдите й дръзко се подаваха изпод деколтето й и както тя бе легнала настрани, сякаш заплашваха в следващия миг да изскочат докрай, изпънали тънките презрамки. Напомняха му за зрели и сочни праскови, които чакаха да бъдат откъснати от нечия ръка.

Прииска му се да развърже презрамките, да вдигне дантелата, прикриваща бедрата й и да вкуси от топлината на тялото и. Ухаеше на рози и лилии, излегната в леглото му като нимфа, решила да изкуши някой от древните богове. Като Ева в райските градини. Господи, от кога не се бе докосвал до жена… откога не се бе докосвал до нея?

Стоеше като вцепенен в полумрака, неуверен дали ще устои на изкушението. А всъщност имаше ли някакво значение? Защо да не се любят още веднъж, помисли си Синджън, но в следващия миг един вътрешен глас му напомни, че може да не успее да плати цената, която Челси ще му поиска в отплата за насладата, предлагана от примамливото й тяло.

Дали да не се върне веднага в Брукс? Или в някой друг клуб? Но Бо ще го чака, за да се сбогува с него и да прекарат заедно последната сутрин, преди да отпътува… Колко ли е часът? Кога ще се събуди Бо? Колко ли време ще му отнеме да отиде до Брукс и после да се върне в Сет Хаус?

По дяволите, мозъкът му се умори от трескавото обмисляне на всички шансове. Стоеше до вратата, обзет от нерешителност и накрая се усети, че мисли само за това, как може да се промени всичко в една мъжка спалня само от аромата на рози, излъчван от едно женско тяло. Така и жената от първия ден променя завинаги живота на мъжа…

Погледът му обходи стаята, сякаш търсеше отговора на мъчителния въпрос в сенките на ъглите и нишите, в гарафата с коняк — стъклото проблесна в полумрака пред него като спасителен фар за кораб, изгубен в бурното нощно море.

Тихо притвори вратата и пресече стаята, така артистично подредена от жена му. Отпусна се в креслото със зелена дамаска, с изобразени върху нея миниатюрни гербове на херцозите Сет, след което протегна ръка към гарафата и чашата до нея. С една-две чашки ще успее да убие часовете докато чака събуждането на Бо. Явно не оставаше много време до зазоряване. Реши да не се връща в Брукс. И без това през повечето от последните нощи не бе излизал от задимения и шумен клуб.

Това, което не искаше да признае, бе силният копнеж още веднъж да почувства тялото на Челси в прегръдките си.

Малко по-късно, когато посегна да си налее втора чаша коняк, ръката му, без да иска събори чашата. Тя се удари в полираното стъкло на масата и в стаята отекна силен звук.

— По дяволите — промърмори Синджън и погледна към жена си. Тя се размърда в леглото и се събуди:

— Няма нищо, заспивай отново — рече той. — Аз тръгвам след няколко минути.

Ала Челси не го послуша. Вдигна глава от възглавниците, приглади разрошените кичури коса и попита:

— От колко време си тук?

Той сви рамене.

— Около двадесетина минути… неглижето на мадам Дюбей много ти отива — гласът му прозвуча безстрастно.