Сюзън Джонсън - Грешница

Дали да вдигне косата си или да я остави свободно разпусната? Изправи се пред високото огледало. Меката светлина на свещите озари златистите й коси. Тя я повдигна с ръце, наклони глава наляво, после надясно и реши, че вдигната прическа ще отива на обеците на Венера — изящни, подобни на капки черни и бели перли, копия на обеците от прочутия портрет на Венера от венецианския художник Тициан.

Може би през тази последна нощ обеците щяха да й вдъхнат силата на богинята на любовта? За да победи безразличието на съпруга си се нуждаеше от всички средства на женската съблазън. Погледна към многобройните ковчежета със скъпоценности и разрови блестящите камъни.

Бижутата представляваха малка част от семейните накити на херцозите Сет, които Синджън небрежно й бе дал след пристигането й в Лондон.

— Ето, вземи този ключ — й бе казал на другата сутрин след пристигането и й беше дал ключа от трезора. — Избери си няколко бижута. Ще са ти необходими, когато се явяваш пред обществото.

Извади няколко скъпоценности от кадифените кутии, разпръсна ги върху бюрото на Синджън и замислено ги огледа. Чувстваше се като актриса в гримьорната, която се подготвя за най-важната си роля. Накрая реши все пак да си сложи обеците на Венера. Дано богинята й донесе късмет.

Излегна се удобно в леглото на Синджън, облегната на възглавниците, нагласена и парфюмирана, тя с плаха надежда зачака завръщането на съпруга си.

През това време Синджън бе направил последната си обиколка по лондонските клубове. Бе се сбогувал с приятелите си и сега седеше в будоара на Хариет и замислено съзерцаваше дъното на чашата си с коняк.

— Откакто си се върнал в Лондон, ти не си погледнал друга жена, Синджън. Тя вероятно означава нещо за теб. — Хариет се бе изтегнала в един шезлонг срещу него с чаша шампанско в ръка. Вдигна високата чаша към него и попита: — Защо не се върнеш у дома, за да целунеш съпругата си за сбогуване?

Сините му очи, зачервени от алкохола, погледнаха червенокосата красавица, която от много години бе негова приятелка и любовница.

— Помниш ли кога за пръв път дойдох тук? — тихо попита той, без да отговори на въпроса й.

— Когато навърши шестнадесет години, скъпи. Много добре си спомням деня, в който баща ти те запозна с мен. Ти бе най-красивият младеж, когото някого бях виждала — каза с усмивка тя. — И много по-опитен, отколкото предполагаше баща ти. — Седмият херцог Сет бе довел младия си наследник в луксозния публичен дом на мадам Хариет, за да го научат на всички тайни на любовта. Хариет лично се бе заела с тази задача, пленена, както и сега, от чувствената му красота. Тогава тя бе на двадесет и три години и от шест години управляваше процъфтяващото заведение. Тя го бе открила благодарение на щедростта на стария маркиз Ходингтън. Много малко мъже дотогава бяха успели да събудят интереса й, така както Синджън. Двамата веднага се сприятелиха.

— Променял ли съм привичките си през всичките тези години… освен заради Катерин? — Един мускул заигра на лицето му.

— Не, скъпи — промърмори Хариет, която знаеше за нещастието на Синджън, — но може би твоята красива млада съпруга е започнала да те променя?

— Може би аз не искам да се променям?

— А може би нямаш друг избор? — Гласът й бе мек и нежен като копринената рокля, с която бе облечена, а зелените й очи, изпълнени със съчувствие. През последните две седмици бе наблюдавала внимателно приятеля си и бе забелязала, че той избягваше всички млади жени, които го преследваха. Това не бе типично за Синджън, известен с любовните си авантюри, а още по-странно бе, че не бе посетил леглото на нито една от светските дами. Това не беше същият мъж, който през март бе заминал в Нюмаркет за конните състезания.

— Човек винаги има избор — рязко отвърна херцогът.

— Но на каква цена? Очевидно напоследък си изгубил доброто си настроение.

— Не исках да се женя — промърмори той и се облегна назад с недоволна въздишка.

— Бракът едва ли е пречка за теб… както постъпват много от твоите приятели. — Приятелската й усмивка му напомни за многобройните изневери сред висшето общество.

Синджън я изгледа втренчено за миг и сините му очи помръкнаха.

— Открих, че не бих могъл да се примиря с обичайните отношения в светските бракове.

— Тя означава нещо за теб… в противен случай нямаше да говориш така — изтъкна Хариет. И въпреки че вече може би го бе изгубила като любовник, като негова приятелка тя искаше той да бъде щастлив. Никоя друга жена, освен Катерин, не бе успяла да завладее сърцето му.