Сюзън Джонсън - Грешница

Тя несигурно се усмихна, поласкана от комплимента, макар той да й говореше така сякаш бяха непознати.

— Благодаря… надявам се, че нямаш нищо против, че съм заспала в леглото ти… но нали заминаваш рано сутринта и… аз… Тунис ми изглежда толкова далече — гласът й потрепери и тя млъкна, сломена от студения поглед на сините му очи.

— Няма значение — рязко отвърна той. Изпи на един дъх чашата с коняка, стана от креслото и се запъти към тоалетната стая. — Извини ме — рече той. Главата го болеше от изпития алкохол. Трябваше да вземе някакъв прах против главоболие и да отиде в стаята на Бо. Не можеше да погледне към съпругата си, без да си представи как разкопчава сребърните клипсове. — Ще отида да се преоблека — промърмори той, като се стараеше да не гледа към Челси.

Не можеше да остане в тази спалня.

Трябваше бързо да направи нещо! Тази мисъл проблесна в главата й, когато видя как Синджън изчезна в тоалетната стая.

Когато чу звука от затварянето на вратата, тя скочи от леглото, изтича до вратата на спалнята, заключи я, сетне стори същото и с междинната врата между стаите им. Хвърли ключа от нейната стая през прозореца и скри ключа от вратата на спалнята. После отново се върна в леглото.

Докато чакаше сърцето й биеше толкова силно, че ударите му отекваха в ушите й. Обичайната й дързост бе разколебана от безразличието на съпруга й.

Не след дълго Синджън излезе от тоалетната стая, облечен с костюм за пътуване, косата му бе вчесана и вързана на опашка.

— Ако желаеш, можем да закусим заедно. Ще те чакам в трапезарията в осем часа — рече той, докато минаваше покрай леглото. Чуваше се само шумът от плъзгането на ботушите му по копринения килим. — Ще обсъдим от какви средства ще имаш нужда, докато ме няма — каза и продължи към вратата.

Челси затаи дъх, когато чу изненаданото му възклицание.

Синджън рязко се извърна, челюстите му бяха стиснати, а веждите гневно сключени.

— Не ставай дете — процеди той.

— Липсваше ми — прошепна младата жена. — Не исках да е така, но наистина ми липсваше. Надявах се… — започна тя и се поколеба, но пое дълбоко въздух и продължи: — че може би ще поискаш да се любиш с мен, преди да заминеш.

Той не отговори. Вместо това се запъти към междинната врата и се опита да я отвори.

— Дай ми ключа. — Протегна нетърпеливо ръка към нея.

— Хвърлих го през прозореца.

— Дай ми другия тогава — въздъхна той.

— Трябва да дойдеш при мен, ако искаш да то вземеш — тихо рече тя. Беше успяла да го задържи в стаята!

Тонът й и леката усмивка на устните й би трябвало да го предупредят за намеренията й.

— По дяволите, не съм в настроение за игри. Къде е ключа?

Челси лежеше излетната сред копринените завивки, като оживяла красавица от някоя картина. Бавно повдигна тънката дантела нагоре, разтвори копринените си бедра и плъзна дясната си ръка надолу към онова място, което бе извор на страданията и копнежите на съпруга й.

Трябваше да се досети, а не да бъде толкова глупав и да се хване в този капан, помисли си Синджън.

— Много забавно — гневно изсумтя той. Но погледът му се плъзна към мястото, накъдето сочеше ръката на Челси и изгарящото желание заля сетивата му като бурна вълна. Принуди се да стисне юмруци, за да потисне копнежа, задушаващ гърлото му.

— Не — промърмори той. — Не, под дяволите, не! — Още не бе решил дали я желае завинаги. А следващите няколко часа, оставащи до заминаването му, не бяха достатъчни, за да вземе решение. — Не искам да забременяваш отново — сърдито изрече Синджън. Знаеше, че вместо гръцките можеха да използват френски презервативи, но и те не бяха напълно надеждни.

Но колкото и да бе обезкуражаващ отказът му, Челси се почувства щастлива, радостна, дори екзалтирана. Въобще не очакваше, че може да изпита такова светло чувство в деня на заминаването му.

Най-после се увери, че той не я мрази, а само се опитва да опази независимостта си, нещо, което тя много добре разбираше.

— Не се опитвам да те примамя в капан — усмихна се тя. — Нямаш ли от холандските презервативи?

— Не… поне в момента нямам. Господи — въздъхна той и прокара ръка през косата си, — защо правиш всичко това?

— Вече ти казах. Не се опитвам да те измамя. Просто те желая. И не се безпокой, аз съм взела предпазни мерки.

За миг той се поколеба, после поклати глава.

— Виж, аз заминавам след няколко часа. Нека да поговорим за това като се върна.

— Не.

Отказът го изненада. Не бе свикнал жените да проявяват непокорство. Постоя замислен, сетне отиде до креслото и се отпусна в него. Нямаше смисъл да спори с нея.