Сюзън Джонсън - Грешница

— Ще изчакам докато се събудят слугите — рече той и протегна ръка към коняка. — Навярно не искаш да правиш сцени за забавление на прислугата. — Сега гласът му отново звучеше спокойно. Очевидно смяташе проблема за решен.

Наблюдаваше го как изпи коняка от чашата и отново посегна към гарафата. Сега бе сигурна, че планът й ще успее, защото познаваше чувствената му природа.

Нямаше да се откаже. Обичаше го не по-малко от останалите жени в живота му. Можеше да й даде това, което толкова щедро бе дал на тях.

Не беше ядосана, просто бе изпълнена с решителност.

През полупритворените си клепачи Синджън я проследи с поглед как стана от леглото и отиде до огледалото. Босите й крака безшумно стъпваха по килима, а бялата дантела се стелеше зад нея. Застана пред овалното огледало, погледът й улови неговия в отражението му и тя се усмихна.

Трябваше да пийне още, за да се успокои. Тя беше толкова близо, толкова съблазнителна, уханието на парфюма й дразнеше ноздрите му, а покоряващата й женственост го възбуждаше неудържимо.

Челси бавно разкопча сребърните клипсове пред гърдите си и леко разкърши рамене. Той видя заоблените й гърди, които се надигаха неспокойно, а нежната вдлъбнатина между тях се очертаваше на меката светлина на свещите. Синджън продължаваше да стои неподвижно, затаил дъх. Ръката на Челси се протегна към панделката на рамото. Тя бавно я развърза. Копринената презрамка лениво се плъзна по заобленото й рамо. Сега прекрасните й бели гърди напълно се освободиха от копринената си обвивка. Стори му се, че шумоленето на коприната отекна като изстрел в ушите му.

— Губиш си времето — пресипнало изрече той, потискайки страстното желание да скочи от креслото и да я сграбчи в прегръдките си.

— Имам съвсем малко време преди слугите да се събудят — предизвикателно се усмихна Челси и се извърна към него, за да може Синджън да види настръхналите зърна на гърдите й и златистите косми между бедрата й. Погали ги с ръка и изпита задоволство, когато видя издутината под кожените му панталони. — В стаята е доста тъмно и не мога да видя добре дали си възбуден — нехайно промърмори тя.

Думите й имаха желания ефект. Кожата на панталоните му се изпъна още повече.

— Това няма да ти помогне — изръмжа Синджън.

— Казах ли ти, че сложих кантаридин в коняка?

Под мургавия загар лицето му пребледня.

— Кучка. — Ядосано се надигна от креслото, но разумът му надви и се отпусна обратно.

— Искаш да кажеш, че съм като Касандра?

— Не. Тя поне не си служи с измамни средства — изсъска Синджън.

— Съжалявам — измърка Челси. Много добре познаваше избухванията на мъжете и не се плашеше от тях, тъй като бе израснала в къща, пълна само с мъже. — Предполагам, че още не съм станала толкова изкусна като херцогиня Бюкън.

Бе решила да не отстъпва докрай. Тръгна към него, но се извърна миг преди да стигне до креслото му и се насочи към една вратичка в стената, която водеше към малък кабинет.

Беше видяла, че там има много свещи. Взе от най-долната лавица няколко свещи с цвят на слонова кост. Щеше да накара Синджън да се предаде и да я люби така както никога досега. Може би Касандра не си служеше с измамни средства, но шотландските девойки не се спираха пред нищо, особено жените от рода Фергюсън.

Щом тя има да учи още много, защо и съпругът й да не научи нещо от нея?

Стройните й дълги бедра и тънката извита талия бяха само на няколко сантиметра от него, а ароматът на тялото й бе толкова упойващ, че той неспокойно се размърда в креслото. Само с едно протягане на ръката можеше да докосне копринените косми между бедрата й.

— Ето — Челси вдигна свещите пред гърдите си, — не мислиш ли, че се нуждаем от малко повече светлина? — Притисна свещите към гърдите си, които оставиха леки следи по нежната им кожа.

Желанието, което го изпълваше му причиняваше почти физическа болка, мъжествеността му пулсираше от възбуда. Това беше непреодолимо плътско желание, толкова примитивно и завладяващо, каквото никога не бе си представял, че може да съществува. Желание, което бе завладяло сетивата и разума му докрай. А той бе заключен в една стая с най-невероятната съблазън, която някога бе срещал.

— Мога да те набия — дрезгаво прошепна той, ала въпреки заплахата тонът му й придаваше съвсем друго значение.

— Може би по-късно — промърмори Челси и мина покрай него. Парфюмът й го облъхна като невидим воал.

Плавно приближаваше към свещниците по стените, поставяше нови свещи и ги запалваше със свещичката, която бе запалила от свещника до леглото. Докато се навеждаше, усещаше ключа вътре в себе си. Усещаше го при всяко движение и извивка на тялото си — извитият ключ предизвикваше приятни тръпки между бедрата й.