Сюзън Джонсън - Грешница

Разумната половина от мозъка му казваше, че вече съжалява, но останалата бе подвластна само на чувствата.

— Ще отплуваме тази сутрин в десет часа — предупреди я той. — Нямаш много време за приготовления.

— Ще бързам… ще бъда готова навреме. Само не мърдай. Ей сега ще се върна.

Но няколко минути по-късно, когато се върна, след като бе наредила на прислужницата си да й опакова багажа, Челси го намери дълбоко заспал.

През последните седмици бе спал много малко и умората най-сетне го бе надвила. Спеше изтегнат, с ръце под бузата си, като малко дете.

Изглеждаше по-слаб, скулите му бяха рязко очертани, ребрата му се четяха, а под очите си имаше дълбоки сенки, следи от интензивния нощен живот. Дори вродената му издръжливост не можа да победи съня. Челси внимателно зави одеялото около широките му рамена. В този миг разбра, че го обича още повече, заради опитите му да избяга от нея в безкрайните забавления на нощните клубове. Ала най-много го обичаше, защото бе изгубил тази битка. Красивите й устни се извиха в самодоволна усмивка.

Синджън взе под наем една вила в Соренто. Гледката към залива беше възхитителна, а конюшните се оказаха подходящи за конете, които той възнамеряваше да купи в Тунис. През първата седмица Синджън я представи на благородниците, живеещи в разкошните вили по неаполитанското крайбрежие, странна смесица от представители на всички националности в Европа.

Британският посланик, сър Уилям Хамилтън, беше изключително любезен с тях, особено след вечерята, на която Синджън и Челси поканиха неговата любовница Ема Харт. Тридесет и пет години по-млада от сър Уилям, приемана охотно в двореца на краля на Двете Сицилии и любимка на кралица Мария-Каролина, младата и изключително красива Ема бе много мила и изглеждаше изцяло отдадена на височайшия си любовник. Говореше се, че сър Уилям възнамерява да се ожени за нея, ако крал Джордж III одобри този брак с девойка от нисш произход.

Синджън показа на Челси вулкана Везувий. Гледката бе фантастична. В нощното небе се издигаха фонтани от пепел и огън. Един ден отплуваха с яхтата до остров Капри. Прекараха вечерта във Вила Реале в компанията на изискани благородници.

— Помоли лейди Честър да ти даде някои съвети относно протокола в двореца и стой по-далеч от неаполитанските музиканти — каза й Синджън сутринта, преди да потегли за Тунис. Репутацията на неаполитанците като прелъстители бе добре известна. „Виж Неапол и умри“ бе изписано навсякъде из града.

— Толкова ли са опасни? — засмя се Челси, изтегната на леглото, докато Синджън се бръснеше пред огледалото. — Трябва ли да избягвам и старите улични музиканти? Запознах се с един музикант, който чудесно свири на лютия и дори го ангажирах за няколко урока.

— Колко е годишен? — косо я изгледа Синджън и в гласа му прозвучаха собственически нотки.

— Не знам — честно отвърна Челси. За едно осемнадесетгодишно момиче всички над двадесет и пет години изглеждат стари.

— Искам да го видя — каза Синджън по-рязко, отколкото би желал, но ревността бе ново чувство за него.

Оказа се, че маестро Минети бе достатъчно възрастен, за да спечели одобрението на Синджън. Двамата мъже се запознаха пред главната врата, където Синджън даваше последните си нареждания, преди да замине за Тунис. Целуна съпругата си за сбогуване и промърмори, преди да се качи в каретата:

— Няма да отсъствам дълго. Само две седмици, най-много три.

Закъсняваше и трябваше да тръгва, но за негово учудване осъзна, че никак не му се иска да остави красивата си съпруга сама в Неапол.

— Ще ми липсваш… върни се по-скоро — прошепна Челси. Не искаше да го пусне от прегръдките си.

— Заради племенните вражди и пясъчните бури в пустинята, ще заобиколим Тунис и ще тръгнем направо към Тозур. — Нежно стисна ръцете й и се изтръгна от нейната й прегръдка. — Очаквам като се върна да си усвоила свиренето на лютня — добави той.

— Пази се — прошепна младата жена. Варварският бряг бе известен с насилието и коравосърдечното отношение към чужденците. Много европейци биваха пленявани заради огромни откупи.

— Винаги съм внимателен — безгрижно отговори той. — Не се тревожи, скъпа. Ще се върна, преди да си се уморила от клюките на лейди Честър.

Тя се усмихна насила, защото Синджън не искаше да я вижда тъжна и изплашена.

— Мисли за мен — весело промърмори херцогът и леко докосна върха на носа й.

— Всяка минута. — Тя храбро се опитваше да потисне сълзите.