Сюзън Джонсън - Грешница

Не, лъжа е, че ще го очаква покорна, унила, помирила се със загубата! Не е възможно да я напусне, без да се сбогуват, мислеше си Челси, потопена в съня на техните спомени. Искаше да бъде обичана, да му се отдаде за последен път, като венец на тяхната всепоглъщаща страст. Колкото и да бе съкрушена и неутешима и въпреки волята на всички богове искаше да го има, макар и за последен път! Не искаше той да я жадува, нито да й се обяснява в любов, да й се кълне във всичко свято, че за него няма по-скъпо създание на този сват… не, не понасяше вече баналните фрази… искаше само да я притисне без думи към гърдите си… защото тя бе толкова неопитна в любовта… Никога не бе имала друг мъж, освен него и никога няма да има… А сега той я изоставяше… завинаги.

Ще броди из онези диви краища, в които моретата гъмжат от пирати, а пътищата от разбойници. Сигурно няма да се размине без рисковани премеждия. А колко още опасности криеха размирните арабски султанати в Северна Африка, управлявани от войнствени династии! Властите в Тунис надали ще погледнат благосклонно на експедицията на Синджън за купуване на расови арабски коне. Не се ли носеха слухове, че султанът на Тунис е забранил да се продават коне на неверниците?

Нощта бе спуснала крилете си над огромния град и сенките в градината неусетно посивяха. В полумрачната стая неясният копнеж на Челси придоби конкретни очертания. Приличаше на комарджията, който отчаяно улавя за последния шанс и хвърля заровете или на удавника, който се хваща за сламката. Бе обхваната от същата възбуда, която по време на състезанията, я изпълваше с буйна енергия.

Как да постъпи, когато Синджън се върне? Как да извлече вниманието му? Усмихна се и се отправи към тоалетната стая.

Навярно нямаше да бъде трудно да съблазни един мъж, известен с любовта си към жените. За краткия си престой в Лондон бе научила женските методи за покоряване на мъжа. Отиде в банята и пусна водата. Изкъпа се в розова вода, изми косата си с ароматен френски сапун, напудри тялото си, за да стане кожата й мека като атлаз и се напарфюмира със скъп парфюм. Стройното й гъвкаво тяло ухаеше на лилия и обещаваше сладки наслади.

И ако не можеше да го съблазни с класическите женски средства, помисли си тя по-късно, докато се разхождаше в стаята на Синджън напарфюмирана, напудрена и гола като скъпо платена куртизанка, ще прибегне до по-малко съблазнителното, но по-ефикасно средство — ще разтвори малко кантаридин 4 4 Cantharides — прах от изсушени испански мухи, сексуално възбуждащо средство — Б.пр. в гарафата с коняка.

Челси бе забелязала малката бутилка върху лавицата, на която Синджън държеше няколко антични статуетки. Взе я и се замисли дали е разумно да се използват възбуждащи средства, но си припомни фразата: „В любовта и във войната всички средства са позволени“. Погледна запечатаната с восък запушалка. Очевидно нейният съпруг не се нуждаеше от кантаридин за възбуждане на сексуалните си желания. Това я раздразни и тя изсипа част от праха в коняка.

Тази нощ бе последната й възможност да съблазни Синджън, преди да замине за Тунис. Повдигна бутилката с коняк към светлината, разклати я и след кратък размисъл добави още малко от праха.

Остави гарафата на масичката до леглото, сложи една чаша до нея, постави и последното издание на книгата за чистокръвните коне, отдръпна се назад, за да огледа ефекта и кимна доволно. Всичко изглеждаше на мястото си. Отиде в спалнята си, за да избере подходяща рокля, с която да възбуди желанията на съпруга си. Мнозина от дамите във висшето общество биха казали, че едва ли съществува такава рокля, но младата жена не мислеше така и усърдно затърси из гардероба си.

Избра неглижето, което Синджън й бе купил от ателието на мадам Дюбей. Леката дантелена материя се плъзна по тялото й и то потръпна от удоволствие при допира на фината бяла коприна. Никой не можеше да отрече, че мадам Дюбей притежава непогрешима дарба при избора на бельо и интимни допълнения към дамските тоалети, реши Челси, оглеждайки се в овалното огледало. Великолепната, ръчно изработена дантелена дреха бе изящна като паяжина. Отпред се закопчаваше само с два сребърни клипса, които много лесно се сваляха. Две тънки презрамки, вързани на панделки, крепяха дрехата за раменете й. Може би Синджън също имаше принос в създаването на този модел.

В гардероба й имаше още няколко подобни неглижета, но досега не ги бе слагала, защото нито веднъж не влезе в спалнята й. Може би е казал на мадам Дюбей да изпълни обичайната поръчка и модистката бе прибавила тези ненужни дрехи към гардероба на Челси.