Сюзън Джонсън - Блейз

Блейз изсумтя, решителна и раздразнителна, все по-сериозно засегната от незаинтересованото отношение на Хейзард.

— Може пък аз да реша да се възползвам от това свое право.

— Твоя си работа — каза той с резлива интонация. — На мен ми е нужно единствено детето.

— Ами ако аз също го искам?

— Я не ме разсмивай — подигра й се Хейзард. — Не забравяй, че те открих при мадам Рестел.

— Това беше първият път за последните три седмици, когато ми позволиха да изляза от стаята си. Отидох, защото това бе единствено възможният път към свободата, но взех и черните си перли — започна настойчиво тя, — за да се спазаря с мадам Рестел. Тези перли струват двайсет пъти повече от един аборт и аз щях да успея. Мадам Рестел щеше да приеме, сигурна съм в това, Джон. Господ ми е свидетел, че искам нашето дете. Колко пъти трябва да ти повторя, че нямах намерение да позволя аборта?

— Няма да ти стигне дъхът, за да ме убедиш — каза Хейзард, но самообладанието му се изплъзваше. — Приказвай си колкото искаш в ролята на обидената майка. Обърни тези огромни жаловити очи на мадона към света. Проливай сълзи на скромност и срам. Ако щеш се сприятели с кочияша, щом веднъж стигнем до Сейнт Джо… Но моля те, спести ми театралниченето си!

— Ти си невъзможен!

Той се намръщи.

— Връзката между нас е невъзможна. — След това небрежно сви рамена, както бе правил през първите дни на нейното пленничество. — Казах ти го още първия ден в Мината. Тогава бях прав и сега отново съм прав.

— А това, което се случи между тогава и сега? — многозначително му напомни Блейз.

Свиването на рамената му този път бе по-особено, само едното му рамо леко се повдигна. Той отказваше да се съгласи.

— Просто фатална липса на правилна преценка. — Мислите му се понесоха към спомените.

— Как можеш да наречеш любовта ни фатална липса на правилна преценка?

— Имах време да премисля, скъпа ми съпруго, през дните прекарани под земята, докато пробивах пътя си навън. Знаеш ли какво представлява премисленият риск? — Той не изчака отговора й. — Точно това представляваше моята шахта към повърхността. Можеха спокойно да бъдат с три или шест метра повече и аз щях да си умра там. Подобен тип емоции доста охлаждат любовните увлечения. И те са отровни точно като ухапването на пепелянка.

— Приказвай си каквото щеш — каза Блейз, дръзка и решителна, — но аз няма да си тръгна след раждането на детето. Досега не съм те напускала по свой избор, няма да го направя и сега. Освен това искам да те предупредя още сега, за да не стават после недоразумения. Вече и бездруго съм натрупала сериозен опит от недоразуменията и грешките в нашата връзка, готова съм да изтърпя и още.

Погледите им се срещнаха и той се втренчи в нея, но тя не потрепна. Това му напомни за младото момиче, на което той бе казал да си върви преди толкова много месеци. Тя го бе погледнала по същия непреклонен начин и бе казала, че ще остане.

Това бе ясният и решителен поглед на Блейз Брадок, съпругата на Джон Хейзард Блек. Тази неоспорима идентичност отвори първата пролука в бронята му от раздразнение, макар и още незабелязана от съзнанието му, ръководено от огорчението и натрупалата се — болка.

— Това беше напълно честно — каза той. — Вече съм предупреден. — И може би в опит да се защити срещу невероятното пулсиращо усещане за топлина, което се стичаше по сетивата му, Хейзард добави: — Напомни ми да предупредя и Синьо цвете. Надявам се да се сработите. — Думите му съдържаха солидна доза цинизъм.

— Копеле.

— Този епитет подхожда на жълтооките — каза той и лека усмивчица разчупи красивите му устни. — Опитай пак.

— Ще й издера очите. Няма да се задържи дълго — заяви непоколебимо Блейз.

— Тогава ще ми се наложи да я защитавам.

— Предлагам ти да помислиш и за собствената си защита.

Тъмните вежди на Хейзард се повдигнаха рязко, а устните му се разтвориха в още по-широка усмивка.

— Това заплаха ли е, сладурче?

— Разбирай го както намериш за добре, скъпи, скъпи съпруже — сладникаво отвърна Блейз, решена повече от всякога да се погрижи Синьо цвете да не бъде жена на Хейзард. Ако си мислеше, че тя ще го дели с някоя друга жена, то той сериозно се заблуждаваше. И ако Хейзард беше преценил малко по-внимателно своите чувства, той щеше да открие усещането за правото си над нея. Блейз му принадлежеше. Нито един друг мъж не можеше да я докосва. И докато осъзнатият мотив за спешното му отпътуване на изток беше детето, в сложната плетеница на неговата ярост се криеше именно това собственическо чувство.