Сюзън Джонсън - Блейз

Трябваше да положи доста усилия, за да се противопостави на силата на тези спомени, раздразнен от своите чувства, той грабна обшитата й наметка от стола и решително тръгна към нея.

— Не може да не си спомняш за бележката, любима — каза сухо той и й подаде елегантната дреха. — Бележката, която си написала в деня преди атаката на Янси.

— Как бих могла… Никаква бележка не съм писала. Не знам за никаква бележка! Кълна се! Покажи ми я!

— Някак си не ми се щеше да я запазя.

— Ще ти докажа, че не съм я писала аз! Виж! Ще ти Напиша нещо…

— Достатъчно, бостънче. Това и бездруго вече няма значение — прекъсна я той нетърпеливо. — Ето… облечи това. — Меката светлина не разкриваше напълно тъмните сенки под очите му.

— Джон, сигурна съм, че мога да обясня…

— Пести си думите, Блейз — отбеляза той отвратен и наметна дрехата на раменете й. — Не съм в настроение да слушам нови хитри историйки. Пътуването ми от Монтана дотук беше продължително, а сега ни очаква дори още по-тежко пътуване, с тези копои по петите ни. — Смръщеното му лице не й бе простило нищо.

— Значи се връщаме — прошепна Блейз, с очи блеснали от радост. Бяха й казали, че е мъртъв, а всъщност той не беше. Нищо, освен това, че той беше жив, не бе сега от значение. Гневът му, недоразуменията, Роуз. Тя тръгна към него.

Той вдигна ръка, за да я спре, докосвайки леко рамото й, застанал непреклонно пред нея.

— Дойдох за детето си. Искам то да се роди сред моя народ. Не съм се върнал за теб. За съжаление, не мога да имам едното без другото. — Очите му бяха студени и безизразни, без подтекст или отсенки, а тонът твърд и спокоен. — След раждането ти ще се освободиш от мен. Но дотогава смятам да те държа под око. Неотлъчно.

Блейз пое рязко въздух. Настроението й се промени коренно.

— Просто ей така? — Тя искаше отговор, наранена и раздразнена.

— Ей така. — Това беше гласът на един абсарокски вожд, непоколебим и безкомпромисен.

— А дали аз нямам право да кажа нещо по въпроса?

Страхотно, помисли си Блейз, усетила как собственият й темперамент отвръща на лаконичния абсолютизъм на Хейзард. След всичките тези месеци, ето ги отново там, откъдето бяха започнали.

— Мисля, че твоите желания бяха достатъчно толерирани през последните няколко месеца. Мината ще ми отнеме седмици, за да я отворя отново, седмици тежък, неприятен труд. Да не говорим за скромния опит да бъде съкратен животът ми. Може и да съм бил глупак досега, но мъченичеството ме превъзпита. И това също. — Заздравяващата му ръка бавно прекоси пространството между двама им. — Ти може и да не искаш детето ми, но аз го искам.

Блейз отвори уста, за да отрече яростно неговите заблуди, но Хейзард продължи да говори:

— Няма да те задържам повече от необходимото. След като детето се роди, ще си свободна да си тръгнеш. Ще намеря дойка в лагера.

Уверената му арогантност и познатата негова склонност да се налага я поразиха, както винаги.

— Като кобила за разплод, така значи? — Мекият глас на Блейз прозвуча отровно.

Хейзард погледна към нея. Гласът му беше равен, а бронзовото му лице спокойно.

— Не аз пожелах да стане така. Ти го пожела. Бележчицата ти беше пределно ясна.

— Мътните те взели! Никаква бележка не съм оставяла!

— Е, тогава е била някоя друга Блейз. — Сарказмът му я сряза.

— И ако не си тръгна… не позволя да ме изриташ, след като детето се роди? — попита разгорещено тя. Очакваше яростен отговор. Но сбърка.

— Сигурен съм, че ще предпочетеш да си тръгнеш — натърти той с безстрастния си глас. — Сега вече няма да си първата жена, биа. А — студеният му отнесен поглед се отправи към нея, — честно казано, животът на втората съпруга не е много приятен.

— Втора жена? — Блейз дишаше толкова бързо, че ако стаята не беше толкова малка, звукът сигурно би бил недоловим.

Джон Хейзард Блек наведе глава. „Поеми дълбоко въздух и светът отново ще си е на мястото“.

— Нужно ли е да питам коя е първата? — Въпросът прозвуча като прошепната въздишка, сякаш й се наложи да удържи приливна вълна.

— Вероятно не. Синьо цвете ще отгледа детето ми. Сватбата бе преди три седмици.

Думите застинаха мъртво между двама им.

— Разбирам — каза Блейз.

— Знаех, че ще разбереш.

Не ги делеше и метър разстояние, но Хейзард би могъл със същия успех да е и на другия край на планетата, толкова крайна бе неговата студенина.

— Ами ако реша да не се съглася с твоя съвет? — Очите й бяха две езера пълни с болка насред безкръвното й лице.