Сюзън Джонсън - Блейз

— Ще размислиш само след няколко месеца в селището. Мисли, Блейз — саркастично провлачи той и неочаквано объркващо острият му поглед се плъзна из стаята, — там няма нищо от тия неща… Няма син брокат, няма легла от злато и слонова кост с меки матраци, няма слуги. — Носът му се сбърчи неприязнено от настойчивия аромат на стаята. — В Монтана нямаме дори домашни цветя. Как ще оцелееш? Не му се споменаваше още нещо от нещата, смятани от богаташите за жизненоважни.

— Оцелях, и то доста добре, на летния лагер. — Сърцето й биеше до прилошаване.

— Това беше нещо временно, а ти си добра актриса. Но не очаквай от мен да се хвана на същото театро за втори път.

— Никаква роличка не съм играла, по дяволите. — През една пукнатина проблесна частичка от предишния й дух, но гласът й бе само шепот.

За разлика от нейния, този на Хейзард бе напълно овладян, сякаш различието в мненията им не засягаше нищо по-значително от цвета на панделка за коса.

— Казваш, че не си играла. Аз пък, че си. Безизходица. Хайде сега да се махаме оттук. Хилядите различия между нас могат да бъдат обсъдени и по-късно. Колко месеца ще останеш в Монтана?

— Да те чукам, Хейзард! — Блестяща влага изпълни очите й, а мъката заседна като давеща хапка в гърлото й.

— Благодаря ви, мадам, но този път ще пропусна. — Устните му се бяха превърнали в тясна, права линия, а гласът му бе нисък и неочаквано мрачен. — Точно както трябваше да направя от самото начало.

— Ти се боиш от мен — заяви Блейз, открила нещо ново за себе си. Значи все пак в ледената му броня имаше пукнатина.

— Не — отвърна Хейзард, тръгвайки към прозореца, по-скоро за да я провокира, отколкото защото бе убеден в това. — Не се боя от никого… и най-малко от теб, сладурче. — Той угаси лампата, дръпна пердетата встрани и отвори прозореца. — Сега си домъкни сладкото задниче тук и го покачи на този перваз. Аз ще те спусна на земята. — Хейзард се обърна рязко и щракна с пръсти. — Веднага, биа, веднага.

Блейз помръдна.

— Още не съм приключила с теб — каза му тя докато се приближаваше с една новопоявила се увереност, и постави леко дланта си в неговата.

Вече замислен за тяхното бягство, Хейзард отвърна почти несъзнателно, обвивайки пръстите си около ръката й:

— Нито пък аз съм приключил с теб, биа. Не и преди да са изтекли следващите пет месеца. — Той я придърпа към себе си, после я повдигна и я прехвърли през другата страна на прозореца, обхванал с една ръка талията й.

Парите на Хейзард им осигуриха кола, кочияш и най-добрия впряг коне в Ню Йорк. Преди да е изминал и час, те вече се бяха отправили на запад.

— Те ми взеха всичките пари — каза му Блейз, когато най-накрая се озоваха в красиво драпираното купе.

Хейзард се бе изтегнал на седалката срещу нея със затворени очи.

— Няма значение. Аз имам достатъчно.

— Нямах предвид това. Наложи ми се да подпиша документ за попечителство и така да им дам наследството на татко. Те заплашиха нашето дете.

Клепачите на Хейзард се отвориха наполовина, откривайки мрачните му очи със сенки под тях, и той я погледна иронично.

— Прости ми, но историята не ми звучи съвсем убедително, след като те открих очакваща аборт. — Клепачите му отново се спуснаха уморено и той нагласи удобно главата си върху кадифената облегалка. — Не си падам по мелодрамите — прошепна той, вече полузадрямал. — Пътувах единадесет дни и не съм спал през по-голямата част от тях.

И докато Блейз, засегната от грубите му думи, търпеше подобаващо унищожителен отговор на тази явна несправедливост, дишането на Хейзард стана по-недоловимо и накрая той заспа. Дори в гнева, сърцето й се отправи към него. Колко уморен изглеждаше само. Блейз изпитваше болезнено желание да го докосне, да го приласкае, но той поставяше между двама им бариери, които успяваха да обезсърчат дори нея. Той се чувстваше предаден, обвиняваше я за атаката на мината, гледаше на нея като на враг, точно както я бе възприемал, когато се бе изкачила по хълма до мината през оная лятна утрин преди толкова месеци.

Но тогава бе успяла да промени мнението му. Дали беше възможно това да се постигне още веднъж? Тя го обичаше, в това отношение нищо не се бе променило. И това, че го виждаше отново, само бе засилило чувствата й. Как можеше да споменава женитбата със Синьо цвете? Та той беше неин! Десет дни, мислеше си Блейз, и две седмици, преди отново да се присъединят към неговия клан, преди той да се озове отново в прегръдките на Синьо цвете. Определено, размишляваше тя, приготвяйки се за изпитанието, бе възможно да си възвърне любовта му за това време.