Сюзън Джонсън - Блейз

— Значи искаш отговор? Ще получиш отговора си. — Той я притисна грубо и стройният му крак се вмъкна между бедрата й. — Не — прошепна той с гримаса, отговаряйки най-после на въпроса й. — Не ми трябва слугиня. Нито любовница. Виж, Орлов дух беше заинтересуван. И не, не искам да ми плащаш, сладка кучко — и той се усмихна цинично. — Нямаш достатъчно пари, за да го направиш. — Разтваряйки бедрата й с коляното си, той намести тялото си между краката й. — Всичко, което някога си знаело, разглезено детенце, е какво искаш. — С насилническа усмивка, той развърза колана около талията й. — Всичко, което ще знаеш, е какво искам. — Той отметна встрани разбърканите завивки. — Време е, сладурче — той тихо продължаваше грубо да повдига роклята й над талията, — да разбереш, че светът няма да се подчинява на желанията ти. Той ще се подчинява на моите, а аз нямам никакво намерение да те деля с всеки мъж, който ти допадне.

Блейз се бореше срещу неговата тежест, опитваше се да. отблъсне ръцете, които принуждаваха тялото й да приеме неговото.

— Не ме докосвай, проклет двуличник — бунтуваше се тя, опитвайки се да поеме въздух под неподвижната тежест на тялото му. — И недей да ми изнасяш лекция за… верността.

— Това не е лекция. Това е заповед. — Гласът му звучеше страховито. — Съжалявам, но за в бъдеще ще ти се наложи да избягваш страничните ангажименти, това не влиза в договора ни.

— Аха, разбирам. Законът на Хейзард — изсъска тя. — Значи само ти можеш да кривваш?

— Не съм целунал оная жена — продължи той с равен глас, но черните му вежди бяха все така смръщени, — защото исках това. Целунах я, защото това се очакваше от мен. Точно както сега, биа — изръмжа той, докато ръката му си проправяше насила път към вътрешната страна на бедрото й. — И очаквам от теб да изиграеш ролята си на достойна съпруга.

— Върви по дяволите! Няма да го направя! Не и след като всичките тези хора те гледаха, няма! — Тя се противопоставяше на проникващите му ръце, но не можеше да спре тяхното напредване. Опита се да се отдръпне от него, но той я бе притиснал като менгеме.

Пръстите му се сключиха около китката й със сила, която заплашваше да прекърши костта й.

— Ще го направиш. — Гласът му беше вледеняващ. — Сигурен съм в това. Погледни ме.

Тя се извърна преднамерено от него. Гневът продължаваше да кипи в нея.

Ръката му я принуди да обърне глава.

— Не трябваше да отиваш там с Орлов дух. — Очите му бяха безмилостни.

— А устните на малката сестричка по твой вкус ли бяха? — изстреля тя с очи, преливащи от гняв.

— Ти си доста далече от дома си, бостънче, и това, което не знаеш за нашия начин на живот, би могло да изпълни хиляда тома. Може би — прошепна той със стиснати устни — съм бил немарлив в обучението ти. Урок първи — няма да ти позволя да излизаш с други мъже.

— Той ме повлече насила — извика тя. Кръвта пулсираше бясно по бялата й шия. Цялото й боричкане с него беше абсолютно безсмислено.

— Няма начин да не го е направил — тросна се Хейзард и пръстите му се впиха в китката й. — Точно на това ми приличаше всичко.

— Мислех си, че отиваме на танците — настоя задъхано тя.

Зъбите му се показаха за миг, снежнобели на фона на сгърчените устни.

— О, наистина щяхте да си потанцувате — изръмжа той, — най-стария танц в света.

— Не е честно. — Тя се опита да отблъсне отново неподвижното му тяло. — Нямах намерение…

— Запомни това, бостънче, знам колко може да се разгорещи сладкото ти телце. Хич не ми казвай, че нищо не си искала. Не и след целувката, която видях.

— Аз не съм твоя собственост, Хейзард! — Това беше разгорещен, гневен вик, отправен към смазващото я неравенство с всичките му детайли.

— Тук те притежавам. Притежавам те и още как, сладка ми съпруго — каза той със страстта на абсарокски вожд, който се бе борил, както се бяха борили и предците му, за да си възвърне правото над своята земя и имущество. — Поне докато те желая — добави грубо той. Споменът за нейните устни, слети с тези на Орлов дух, се бе врязал в съзнанието му.

— Ами ако аз те напусна преди това? — каза Блейз с тъничък глас. — Нали при вас царяло равноправие?

— Само дето може да се сблъскаш с известни неприятности, ако ме напуснеш. За съжаление, теорията и практиката не винаги се покриват в реалния живот. Ти ми принадлежиш до голяма степен, бостънче. Приеми този факт.

Тя погледна с гневно неверие мъжа, легнал върху нея.

— А ако не го приема? — възпротиви се тя враждебно.