Сюзън Джонсън - Блейз

— Предупреждавам те, Орлов дух. Не я докосвай отново. Не я заприказвай. Дори не я доближавай.

— Можем да се бием за тази жълтоока — предизвика го Орлов дух, нетърпелив да получи възможност да се наложи над Хейзард пред всички.

— Много добре знаеш, че аз не се бия за жени. — Тонът на Хейзард беше категоричен. Нямаше нужда да обяснява една дълголетна традиция.

— Страхливец значи?

Думите бяха недопустимо груби, но Хейзард си припомни за нетърпеливостта на младостта и се задоволи само със словесно предупреждение.

— Ще умреш в опита си да го провериш.

— В такъв случай, една жена ти е стъпила на врата.

Хейзард сви рамене, за да покаже колко безсмислена е забележката на Орлов дух.

— Просто стой далеч от моята жена. Повече няма да те предупреждавам. Давам ти един-единствен шанс.

— Срам е за един мъж да демонстрира такава привързаност към жена. Ти заприличваш на жълтооките. Тази слабост е срам за тебе. Обладаният от жена е половин воин.

Палето си бе позволило достатъчно, мислеше си мрачно Хейзард, но той самият вече бе преминал възрастта, в която младежката непримиримост бе ограничавала разбирането му за хората. Затова обясни внимателно:

— Разбирам предизвикателството ти, Орлов дух. Всички, които вече си ми отправял, както и това сега. В духа на воина е да търси слава и власт. Разбирам всичко, което те вълнува. — Гласът на Хейзард беше търпелив. — Способен съм да разбера дори това — продължи той замислено, — че я желаеш. Аз също съм бил възпитаван по същия начин — каза му той като баща на разбунтувал се син, — тъй че няма защо да ми говориш за срам и безчестие. Няма защо да ми обясняваш и различните мотиви, които ръководят живота на жените и мъжете. Но нещата са по-различни и затова те предупреждавам. Правя го, защото я харесвам. — Тонът на Хейзард беше остър и пронизващ със своята безстрастност. — Не пресичай пътя ми, защото ще… — Той притвори очи, тъй като не беше сигурен докъде би могъл да стигне в страстта си към нея. Когато отново ги отвори, те бяха студени и пусти. — Просто недей — довърши той.

— Бих могъл да я отвлека. Тогава няма да можеш да направиш нищо.

— Сега не е сезонът за това 24 24 Законна форма на „взаимно крадене на жени“ (бацу ера у) била практикувана от враждуващи воински общества за кратко време в началото на пролетта. — Б.авт. .

— Той пак ще настъпи.

Хейзард се усмихна леко.

— Не и за мен 25 25 Не всички мъже и жени се отнасяли благосклонно към начините на крадене на жени. Когато опитали да откраднат жената на Лекувания от мечка, тя повикала съпруга си на помощ. Той взел пушката си и предупредил: „Сред вас няма ни един, който да е достатъчно силен, за да я вземе“. Такова действие било нечувано и предизвикало противоречия, тъй като общоприетият начин на поведение забранявал съпругът да проявява някаква загриженост. Но този анекдот ясно показва, че както във всяко общество, и сред тях е имало изключения от обичаите. — Б.авт. .

— Значи всичко е вярно? Чух, че й носиш вода и й готвиш като жена. — Младото лице на Орлов дух изразяваше отвращение.

— Правя каквото искам — отвърна тихо Хейзард. Изтънелите резерви от самообладанието му наблягаха върху стойността на всяка сричка. — Ти си млад и животът е пред теб. Предлагам ти да си намериш друга жена. Но ако някакво погрешно чувство за чест и достойнство не ти дава мира, просто искам да знаеш — продължи той недвусмислено, със леден поглед, — че ако се опиташ да дойдеш за нея, ще трябва да минеш първо през мен.

— Тя ще те направи слаб.

— Опитай, когато си поискаш да го провериш — предложи му Хейзард, изчака спокойно и като не получи отговор, си тръгна.

Изправен вълк бе застанал на пост пред вигвама на Хейзард, когато усети нечия ръка на рамото си и чу неговия тих, спокоен и приятелски глас да казва:

— Благодаря ти. Ще говорим с теб утре сутрин.

Изправен вълк погледна своя приятел и разбра какво чувства той.

— Вината не е нейна — отбеляза меко той. Хейзард въздъхна.

— Знам.

— Не бъди прекалено рязък. Нашите пътища са нови за нея. Тя не разбира.

Хейзард изслуша почтително съвета на най-добрия си приятел и се усмихна леко.

— Никога през живота си не съм удрял жена — отвърна му той. — И махни тази разтревожена физиономия от лицето си.

— В такъв случай — каза Изправен вълк, усмихвайки се по оня безгрижен начин, който навяваше на Хейзард куп момчешки спомени, — приятни сънища. — Но Изправен вълк никога не го бе виждал да тича след жена. Никога. Затова се съмняваше, че неговата жена ще се измъкне невредима след жарката целувка, която я бе видял да дарява, на Орлов дух.