Сюзън Джонсън - Блейз

— Ела — повтори той и продължи напред.

Блейз, която вече не вървеше безропотно, заби пети в земята, но това само леко го забави и резултатът бяха единствено леките следи, които мокасините й оставяха в тревата. Те изминаха по този начин още двадесетина метра, като Блейз продължаваше да го заплашва и проклина цветисто, а Орлов дух сякаш не забелязваше това. Накрая той спря пред един вигвам и се наведе, за да повдигне покривалото на входа му.

Използвайки малкия шанс да се измъкне, Блейз се дръпна рязко, изскубна пръстите си и хукна с невероятна бързина. Въпреки че бягаше бързо, тя скоро го чу зад себе си, първо стъпките му, а малко по-късно, когато почна да я застига, и неучестеното му дишане. Тя самата дишаше затруднено след стотината метра бягане презглава и докато поемаше въздух с усилие, Блейз усети как я повалят в гръб и след това силни мъжки ръце я вдигат във въздуха.

Тя започна да се бори, да блъска по здравите му гърди, да удря по раменете му и да рита с крака във въздуха, но той само се хилеше и шепнеше някои от думите, които тя бе чула Хейзард да казва, докато се любеха. Той ги шепнеше нежно, успокояващо, както се говори на палаво дете. И още нещо, думите съдържаха въпрос.

Той се бе навел, за да я целуне. Дали не искаше от нея да го целуне? Вдигната високо в ръцете му, с очи, изпълнени с объркване и страх, тя можеше да види устните му само на сантиметри от своите.

Изведнъж в полезрението й се мерна Хейзард, който завиваше зад ъгъла, затичан с всички сили. Страхът изчезна от само себе си, но ревността й напомни, че той заслужава да бъде наказан за тази дълга, протяжна целувка с момичето по време на танца. Хейзард беше зад гърба на Орлов дух и той все още не подозираше за неговата поява, когато Блейз видя как от същия ъгъл изскача в спринт Изправен вълк. Тя се усмихна лекичко, когато повдигна устни, за да приеме целувката на Орлов дух.

Отмъщението беше сладко, когато спасението бе така близо.

Хейзард не бе видял съпротивата на Блейз.

Бе дочул само цветистите проклятия.

Не я бе видял да бяга, да рита или да се бори.

Видял я бе само в прегръдката на Орлов дух, видял я бе да го целува. Ревнива ярост избухна в съзнанието му.

— Забавляваш ли се? — провлачи той на английски, изминавайки последните няколко метра, контролирайки желанието си да нападне.

Орлов дух се обърна.

— Пусни я — хладно заповяда Хейзард, а абсарокският му прозвуча непривично рязко.

— А може би тя иска да остане. — Предизвикателството на Орлов дух беше недвусмислено.

— Искаш ли да останеш? — попита смразяващо Хейзард, преминавайки на английски.

Дори и в яда си Блейз не посмя да отвърне утвърдително на този въпрос. Очите на Хейзард бяха твърде далечни.

Тя поклати глава.

— Ето — каза безстрастно Хейзард. — Сега я пусни.

Орлов дух я освободи и Блейз се плъзна на земята.

— Заведи я във вигвама — обърна се Хейзард към Изправен вълк, който бе пристигнал веднага след него.

— Чакай малко — възрази Блейз. — Няма да ме отпратите като, като…

Хейзард я погледна пренебрежително.

— Като сгазила лука развратница, ли? — довърши той с горчива усмивка.

— Я не ми говори за сгазване на лука — тросна му се разгорещено Блейз и направи една заплашителна крачка към него. — Да не си се уморил от игричките на танците?

Хейзард се намръщи.

— Можем да говорим за това по-късно — каза той с намерението да не позволява да се разрази някоя гръмотевична буря пред очите на Изправен вълк и Орлов дух.

— О-о… по-късно. Разбирам, Ваше Височество. Та значи, сега съм свободна?

— Схванала си основната мисъл.

— Ами ако не ми пука какво заповядва мистър „Мечтан любовник“? — натърти ядосано тя с отровно сладникав тон. — Любовникът на онова младо момиче на танците, любовникът на Малка Луна, любовникът на Луси Атънбъроу — гласът й се извисяваше с проточването на списъка, — любовникът на Елизабет Мотли, на Фани…

— Накарай я да млъкне и я отведи оттук — изръмжа Хейзард.

И в следващия миг, по средата на списъка с женски имена, Блейз бе вдигната от земята.

— Прощавай — извини се Изправен вълк, поставяйки ръка на устата й, където я задържа през по-голямата част от пътя до вигвама на Хейзард.

Орлов дух се ухили самодоволно.

— Може би ще поискаш да те отърва от нея.

— А може и да не поискам.

— Значи великият вожд Дит-чилияш позволява на една жена от жълтооките да го командва? — Тонът му беше оскърбителен.

Хейзард не обърна внимание на обидата.