Сюзън Джонсън - Блейз

Господи, как мразеше тя да крещи. Беше се наслушал и нагледал на крещящи жени. Едно мускулче над скулата му потрепна.

— Не бих ти ги предложил — каза той студено, — ако имах някакъв избор, повярвай ми. И никак не обичам да крещиш.

— Аз пък никак не обичам да ми се предлагат някакви свещени, скъпоценни, недосегаеми останки на мъртви съпруги — извика Блейз, но под гнева й се долавяше някаква необяснима тъга. Как въобще си бе помислила, че може да стане част от живота му? Тя бе чужда на всичко в неговия свят.

— И какво искаш да кажа? — попита рязко той. Необходимостта го бе принудила. Тя не можеше да язди два дни облечена с тази риза.

Това, което усещаше, бе прекалено ново за него, за да осъзнае, че неговият жест е бил предизвикан от нещо повече от необходимост. Това беше едно последно прощаване със спомена за Гарваново крило, с всичко, което тя бе означавала за него, с всичко, което тя бе въплъщавала през младостта му. Нито една жена не бе успяла да я замести напълно в светилището на душата му, въпреки всички любовни авантюри след смъртта й.

Досега.

Но логиката, както и дългът бяха ръководили живота му твърде много години, така че той не беше по-наясно от Блейз какво точно означава отварянето на вързопа с дрехите на Гарваново крило. Те се бяха превърнали в предмети, полезни за момента, отбеляза той по силата на логиката, обърнал гръб на неясната смесица от чувства, които го бяха ръководили в решението му.

— Ако не искаш да ги носиш, недей. Аз просто искам да си отида у дома — каза Хейзард. — Незабавно. — И той изведнъж се почувства страшно изморен. — Разкървави си задника от езда, щом искаш, — не ми пука — добави той, затягайки последния възел на юздата. Рязкото подръпване накара кобилата да тръсне глава от уплаха. Стройните пръсти на Хейзард започнаха да я успокояват, галейки муцуната й, докато гласът му я ласкаеше с нежни имена.

— Ще обуя някой от твоите панталони — настоя Блейз.

— Чудесно. — Той вдигна глава и безстрастните му очи срещнаха погледа й над муцуната на животното. — Кажи, щом се приготвиш.

Блейз се обърна рязко, с гръб все така вдървен от яд, влезе отново в колибата. Тя не се обърна, когато Хейзард влезе след малко. Остана с гръб към него, погълната от борбата с широките му сини кавалерийски панталони. Когато вратата се затръшна отново, тя само промърмори нещо за мъжете-особняци, влюбени все още в мъртвите си съпруги.

Наложи й се да навие крачолите няколко пъти, за да може въобще да ходи, и когато излезе от колибата, без дори да се огледа, все така продължаваше да проклина Хейзард за студеното му безразличие.

— Достатъчно бърза ли бях? — кисело попита Блейз, когато се появи на верандата.

— Ти си най-бързата жена, която познавам — отвърна Хейзард не по-малко кисело.

— А ти познаваш не една и две. — Забележката трябваше да бъде язвителна.

— С една повече, за съжаление — сухо отвърна Хейзард, възсядайки неоседланата Пета.

— В такъв случай, защо просто не тръгнеш без мен? — предложи раздразнено Блейз, застанала неподвижно до коня. — Така ще спестя на татко доста неприятности.

— И да загубя парцела си? Ще има да чакаш. Да тръгваме.

— Как очакваш да се озова на тоя кон? — Тя погледна тънките постелки, служещи за седло, и късите стремена.

Пета се въртеше нетърпеливо.

— Каза, че можеш да яздиш, ако не се лъжа.

— Мога, но нали трябва първо да се покатеря на проклетото животно.

Хейзард се смъкна от гърба на Пета с недоволна въздишка и отиде при Блейз.

— Забравих да наема слуга, който да ти помага, извинявай. Простете, мадам, нали знаете какви сме примитивни в гъсталака — насмешливо отбеляза той и като я прихвана през талията, я постави внимателно върху лекото седло от външната страна. За разлика от белите, абсароките винаги възсядаха конете си от дясната страна.

— Няма метална юзда — отбеляза Блейз, поглеждайки надолу.

— Колко си наблюдателна — отвърна хладно Хейзард.

— И как ще го водя, мистър Блек?

— Използвай коленете си, принцесо. Или пък искаш аз да го водя? — саркастично предложи той.

— Не!

Хейзард сви рамене, метна се на Пета и събра поводите й. Вероятно щеше да се наложи да я води през нощта. Белите яздеха, но никой не можеше да се оправя с конете като абсароките. От мига, в който децата от племето се изправеха на краката си, те биваха привързвани към специално високо седло и оттук нататък ставаха пълноправни участници в общите миграции, яздейки свои собствени понита. Когато навършеха четири години, те вече можеха да яздят самостоятелно, а на седем бяха вече обучени ездачи. От годините, прекарани на седлото, им бяха излезли мазоли. Хейзард съзнаваше, че мис Брадок едва ли е обучавана по същия начин. Грубият плат на панталоните щеше да е истински ад за нея в сравнение с меките му, украсени с ресни кожени гамаши. Но това си беше неин проблем, реши той и пришпори Пета в галоп.