Робърт Джордан - Буря се надига

— Кацуан — каза тя. — Това все пак е погрешно. Нещо повече има тук. Нещо, което не сме открили.

— За Каландор ли? — попита старата жена.

Мин кимна.

— И аз го подозирам — отвърна Кацуан. Колко странно беше да я чуе, че говори откровено! — Но не можах да определя какво. Ако онова глупаво момче отмени изгонването ми, бихме могли да продължим с по-важни…

Вратата се отвори с трясък и Мерайз стреснато подскочи на стола си. Нинив се дръпна навътре — вратата за малко щеше да я удари.

На прага стоеше Трам ал-Тор, много ядосан. Изгледа с гняв Кацуан и изръмжа:

— Какво си му направила?

Кацуан остави книгата.

— Нищо не съм направила на момчето, освен да го подтикна да се държи малко по-възпитано. Нещо, на което други членове на семейството явно също трябва да се понаучат.

— Внимавай с приказките, Айез Седай — изръмжа Трам. — Виждала ли си го? Цялата стая сякаш потъмня, когато влезе. А лицето му… виждал съм повече чувство в очите на мъртвец! Какво е станало със сина ми?

— Доколкото разбирам, срещата не е преминала, както се надявахме?

Трам вдиша дълбоко и гневът сякаш изведнъж се оттече от него. Все още беше напрегнат и в очите му имаше недоволство, но гневът си бе отишъл. Мин беше виждала Ранд да се овладява толкова бързо, преди нещата да тръгнат на зле в Бандар Еваан.

— Той се опита да ме убие — заговори мрачно Трам. — Собственият ми син. Някога беше толкова добър и обичлив момък, колкото може да се надява един баща. Тази нощ преля Единствената сила и я насочи срещу мен.

Мин вдигна в ужас ръка към устата си. Думите й напомниха за Ранд, надвиснал над нея, докато се опитваше да я убие.

Но онова не беше той! Беше Семирага. Нали? „О, Ранд! — Вече разбираше болката, която бе усетила през връзката. — Какво си направил?“

— Интересно — каза хладно Кацуан. — А ти каза ли думите, които ти казах?

— Започнах. Но разбрах, че не вършат работа. Не пожела да се открие пред мен, и толкова по-добре. Мъж, прилагащ предписаното от Айез Седай със собствения си син! Не знам какво си му направила, жено, но мога да позная омразата, когато я видя. Много ще трябва да обясниш, за да…

Трам млъкна, надигнат изведнъж във въздуха от невидими ръце.

— Спомняш ли си какво казах за възпитанието, момче? — попита Кацуан.

— Кацуан! — намеси се Нинив. — Няма нужда да…

— Всичко е наред, Премъдра — прекъсна я Трам. Погледна към Кацуан. Мин я беше виждала да се държи с други така, включително с Ранд. Него винаги го беше разстройвало, а други, на които го правеше, бяха склонни да крещят от гняв.

Трам я погледна в очите.

— Познавал съм хора, които щом бъдат предизвикани, винаги се обръщат за отговор към юмруците си. Никога не съм обичал Айез Седай. Бях щастлив, когато се отървах от тях и се върнах във фермата си. Насилникът си е насилник, все едно дали използва силата на ръката си, или друго средство.

Кацуан изсумтя, но думите явно я уязвиха, защото пусна Трам.

— Сега — намеси се Нинив, почувствала се сякаш задължена да поохлади страстите, — може би трябва да се върнем към важното. Трам ал-Тор, очаквах, че точно ти ще се справиш по-добре с това. Не те ли предупредихме, че Ранд е станал неуравновесен?

— Неуравновесен ли? Нинив, момчето е почти обезумяло. Какво е станало с него? Разбирам какво може да причини една битка на човек, но…

— Това е несъществено — прекъсна го Кацуан. — Разбираш ли, чедо, че това можеше да е последната ни възможност да спасим сина ти?

— Ако ми бяхте обяснили какво е отношението му към вас, можеше да тръгне другояче. Да ме изгори дано! Ето какво получавам, когато започна да слушам Айез Седай!

— Ето какво получаваш, когато се инатиш и не слушаш какво ти се казва! — намеси се Нинив.

— Ето какво получаваме всички, когато си въобразим, че можем да го накараме да прави каквото ние искаме — каза Мин.

Стаята стихна.

А Мин изведнъж осъзна, че може да усети Ранд през връзката. Далече, някъде на запад.

— Той си е отишъл! — прошепна тя.

— Да — каза с въздишка Трам. — Отвори един от ония портали на самата тераса. Остави ме жив, макар че можех да се закълна — когато го погледнах в очите, — че се кани да ме убие. Виждал съм този поглед в очите на мъже — и един от двамата винаги свършва плувнал в кръв на пода.

— Е, и какво стана? — попита Нинив.

— Той… — нещо изведнъж го отвлече — отвърна Трам. — Взе статуетката и се втурна през портала.

Кацуан повдигна вежда.

— А случайно да видя къде го отведе порталът?