Белдеин отново — едва чуто — изсумтя пренебрежително.
— Имаш ли да кажеш нещо, Белдеин? — попита Кацуан, без да вдига очи от книгата си: „Правилното обуздаване на Силата“.
— Не с много думи, Кацуан — небрежно отвърна Белдеин. Зелената имаше лице, което някои хора можеха да нарекат хубаво, с черти, издаващи салдейско потекло. Все още твърде млада, за да е добило лицето й айезседайската липса на възраст, тя като че ли често се престараваше в усилието си да се докаже.
— Очевидно си помисли нещо, когато Мин заговори, Белдеин — настоя Кацуан, докато обръщаше страницата. — Хайде, казвай.
Белдеин леко се изчерви — човек започваше да забелязва тези неща, след като е прекарал повечко време с Айез Седай. Все пак реагираха емоционално, просто бяха по-дискретни. Освен Нинив, естествено. Въпреки че ставаше все по-добра в сдържането на чувствата си, тя… ами, все пак си беше Нинив.
— Просто си мисля, че детето е доста забавно с начина, по който рови из тези томове като някой учен — каза Белдеин.
Мин щеше да приеме това за предизвикателство от повечето хора. Но от устата на Белдеин прозвуча съвсем безобидно.
— Разбирам. — Кацуан обърна друга страница. — Мин, какво се канеше да ми кажеш?
— Нищо важно, Кацуан Седай.
— Не питах дали е важно, момиче — каза Кацуан отривисто. — Помолих да повториш мисълта си. Хайде, да чуем.
Мин въздъхна. Никой не можеше да унизи човек повече от една Айез Седай, защото го правеха без зъл умисъл. Моарейн й го беше обяснила веднъж съвсем простичко: повечето Айез Седай смятат за важно да наложат контрол, докато все още няма голям конфликт, тъй че хората да знаят къде да търсят изход, когато наистина възникне криза.
Наистина много обезсърчаващо.
— Казах, че един пасаж е сгрешен — повтори Мин. — Чета коментар върху Каретонския цикъл. Сейжиус твърди, че това изречение за трите, ставащи едно, говори за обединяването на три кралства под знамето на Дракона. Но мисля, че греши.
— А защо собствено си мислиш, че знаеш повече за пророчествата от един толкова уважаван учен?
— Защото — отвърна Мин настръхнала — теорията е нелогична. Ранд всъщност държи само една корона. Можеше да има добро основание тук, ако не беше отстъпил Тийр на Дарлин. Но теорията повече не издържа. Смятам, че пасажът се отнася за някакъв начин, по който той трябва да използва Каландор.
— Разбирам — отрони Кацуан и обърна нова страница. — Доста нетрадиционно тълкуване. — Белдеин се подсмихна и отново заби очи във везмото си. — Разбира се, ти си напълно права — добави Кацуан.
Мин вдигна глава.
— Точно този пасаж ме наведе на идеята да проуча Каландор — продължи Кацуан. — След много проучвания открих, че мечът би могъл да се използва подходящо само в Кръг от трима. Изглежда точно това е основният смисъл на пасажа.
— Но това би означавало, че в един момент Ранд трябва да използва Каландор в Кръг — каза Мин и отново погледна пасажа. Никога не го беше правил, доколкото знаеше.
— Би означавало — вметна Кацуан.
Мин изведнъж изпита възбуда. Може би това беше податка. Нещо, което Ранд не знаеше, а можеше да му помогне! Само дето… Кацуан вече го знаеше. Тъй че в края на краищата Мин едва ли бе открила нещо особено важно.
— Според мен някои тук дължат извинение — подхвърли Кацуан. — Лошите маниери няма да се толерират.
Белдеин вдигна глава от везмото си, лицето й потъмня. След това неочаквано стана и напусна. Стражникът й, младият Аша’ман Войник Карлдин бързо излезе от съседната стаичка, тръгна след своята Айез Седай и излезе с нея в коридора. Кацуан изсумтя и отново се зае с книгата си.
Вратата се затвори, а Нинив погледна накриво Мин и закрачи отново. Мин успя да разчете много в този поглед. Нинив беше ядосана, че никоя друга освен нея не изглежда притеснена. Ядосана, че не беше измислила начин да подслуша разговора на Ранд и Трам. И явно много я беше страх за Лан. Мин я разбираше. Тя самата изпитваше същото за Ранд.
И… какво беше това видение, което изведнъж надвисна над главата на Нинив? Беше коленичила над нечий труп в поза на скръб. След миг видението изчезна.
Мин тръсна глава. Беше от виденията, които не можеше да изтълкува, затова го остави. Не можеше да си губи времето в разнищването на всички. Например черният нож, който се завъртя около главата на Белдеин преди малко, можеше да означава какво ли не.
Съсредоточи се върху книгата. Значи… Ранд щеше да използва Каландор като част от Кръг? Тримата стават едно? Но защо и с кого? След като щеше да се срази с Тъмния, беше безсмислено да е в Кръг, управляван от друг, нали?
Читать дальше