Робърт Дохърти - Зона 51 - Мисията

Политическата обстановка не беше особено благоприятна за самостоятелни действия. Както прогресивистите, така и изолационистите бяха готови да използват всяко събитие в своя полза. В момента вниманието на всички бе съсредоточено върху Китай, заради ядрения взрив край Циан Лин и последствията от него. Но след като вече познаваше правилата на играта, Дънкан започна да се пита доколко всичко, което ставаше в света, бе резултат от действията на Водачите, на онези които чакат и на Наблюдателите.

Междувременно, Куин бе узнал от разузнавателните служби за разпространението на Черната смърт по горното поречие на Амазонка и за четирите ракети на Коро, които трябва да бъдат изстреляни през следващите шест часа.

— Там някъде трябва да разполагат с лаборатория, подобна на нашето Четвърто ниво — произнесе замислено Кениън.

— Ще я открием — обеща Търкот. Той завъртя глава, дочул тихо бръмчене от слушалките на сателитния предавател.

— Търкот — произнесе той в микрофона.

— Майк, говори полковник Микел. Летим според плана.

— Чудесно, сър.

Микел му предаде сателитната радиочестота, на която предстоеше да се свързват в хода на операцията, и позивните сигнали на участващите страни.

Търкот превключи от телефона на далеч по-безопасния предавател.

— „Орел Водач“, тук „Вълк Водач“. Приемам.

Отговорът от Микел дойде незабавно.

— Тук „Орел Водач“. Продължавай. Приемам.

— Разбрано, държим затвора под наблюдение. Основна задача — да открием вътре средство за борба с вируса на Черната смърт. Така че предупредете хората ви да внимават кого застрелват и какво вдигат във въздуха. Приемам.

Последва кратка пауза преди следващото обаждане.

— Разбрано. Край.

Търкот знаеше, че войниците от „Делта форс“ нямат представа по чие нареждане са тук. Дори и да знаеха, че всичко е негова идея и е реализирано с помощта на сравнително ограничените пълномощия на Дънкан, едва ли щяха да възразят — имайки предвид особеността на задачата и изключителните обстоятелства. Така или иначе, не само в специалните части, но и навсякъде във въоръжените сили на Щатите разпространението на информацията в низходяща посока винаги бе свързано със строги ограничения. Целта беше вземането на решение да остане приоритет на ограничена група посветени, докато за изпълнителите оставаха само конкретни разпореждания.

— Ако наистина разполагат със серум, тръгнат ли, ще вземат и него — заяви Кениън.

— Защо смяташ така? — попита Търкот.

— Ами ако ти предстои да боравиш с отровни змии, няма ли да държиш под ръка комплект с противоотрови? — отвърна с въпрос Кениън.

Старши сержант Джилис даде знак на пилота.

— Пали машината, Корсън.

Пилотът включи двигателите. Хеликоптерът — ОХ-58, представляваше военна модификация на популярния „Бел Джет рейнджър“. Освен пилота, кабината побираше само още трима пасажери. Готвеха се за излитане от летище Сейнт Джордж в Гранада, където, като свръхсрочнослужещи от Седми корпус на специалните части, трябваше да са в постоянна бойна готовност, в случай че в района бъдат засечени наркотрафиканти. Фактът, че им предстоеше задача от друго естество, само караше Джилис да се чувства щастлив.

Четиримата бяха облечени еднакво — с черни комбинезони и маски, с отвори за очите, носа и ушите, очила за нощно виждане и комплект миниатюрни, плътно прилепващи слушалки и микрофонче, за постоянна връзка с другите членове на групата.

По навик Джилис си погледна часовника точно преди да излетят. Тъй като ОХ-58 бе най-бавният летателен апарат на групата, той стартираше пръв, макар да се намираше с двеста километра по-близо до целта, от приближаващия се вече по въздуха отряд „Орел“. Бяха получили инструктаж за предстоящата операция само преди няколко часа от свръзката им с „Делта форс“. Планът зависеше изцяло от точното взаимодействие между всички участници.

Докато се издигаха над пистата, Джилис хвърли поглед през рамо към двамата мъже, седнали зад него. Шартран и Джонс едновременно вдигнаха палци. Държаха автоматите си между краката, с насочени нагоре дула.

Джилис извади малка карта на района с вече изрисуван отгоре маршрут на полета. Отстрани, с черен флумастер, бяха изписани точните часове за пристигане до ориентирните пунктове по пътя им. Към горния край на картата бе прикачен хронометър. Джилис погледна отново часовника си, изчака минутната стрелка да достигне определената позиция, включи хронометъра и извика: „Потегляй!“ на пилота. Корсън премести ръчката напред.