Робърт Дохърти - Зона 51 - Мисията

— Фантастично — завъртя глава Гергор. — А от ключа няма и следа, така ли?

— Внимавай какво говориш — предупреди го Лексина.

Лицето на Гергор се изопна.

— Прекарах години сред ледове и снегове, за да държа под око онова място. Търпението ми неведнъж бе подлагано на сурови изпитания. Но се справих. Защото такава ми беше задачата. А твоята задача — и на тези преди теб — бе да съхраните записите. Тъкмо вие не си свършихте работата. И сега проблемът става общ. Така че, ти внимавай какво говориш.

— Записите са били изгубени много преди моето време — възрази Лексина. — Правихме нееднократни опити да ги възстановим.

Гергор сви рамене.

— Не ме интересува чия е грешката. Нужен ни е ключът. Веднага.

— И двете совалки са били унищожени — съобщи Лексина.

— И двете ли? — погледна я изненадано Гергор.

— Автоматичната защитна система на щурмовия кораб — за която знаехме, че функционира — е унищожила онази, която се е доближила до него. Един от членовете на другата совалка е бил Водач. Но малко след като преминал към действие, совалката била взривена.

— От Наблюдателите? — попита Гергор.

— Напълно възможно.

— И какво ще прави сега „Мисията“? Вече не са в състояние да използват совалката, за да прехвърлят своите хора на кораба-майка, нали?

Лексина също бе обмисляла този въпрос.

— Не зная.

Докато чакаше Дънкан да се свърже с него, Търкот извика на монитора карта на Южна Америка, а Яков се надвеси над рамото му.

— Възможно ли е „Мисията“ да е в Тиахуанако? — попита Търкот.

Яков поклати глава.

— Не. Вече ходих там.

— Да, но Харисън бе подчертал на картата си точно град Тиахуанако.

— Това е, защото е знаел, че „Мисията“ е свързана с краха на тамошната империя. Надписите, които открих, сочат, че тъкмо Черната смърт е причина за измирането на аймарите.

Търкот прокара длан по късо подстриганата си коса.

— Сестра Анхелина твърдеше, че „Мисията“ била разположена на изток, но сега се питам дали не е грешала?

— Може би… — понечи да отвърне Яков, но Дънкан се появи отново на екрана.

— Изпращам ви текстовете, които хората на Куин са успели да извлекат от твърдия диск от базата „Скорпион“.

— Там става ли дума за местонахождението на „Мисията“? — попита Търкот.

Дънкан поклати глава.

— Според мен СТААР също не са знаели къде се намира „Мисията“ и са провеждали собствено разследване. Прочетете текста на всяка цена.

Екранът се изчисти и след миг там се появи първата страница на документа.

Съдържание:

В предишния си доклад описах по какъв начин „Мисията“ е осъществила плановете си за пълно унищожение на аймарската цивилизация, с нейната столица Тиахуанако. Това е свързано с установяването на контакти между аймарите и жителите на Великденските острови (виж доклада от 5/24/96).

„Мисията“ е напуснала Южна Америка за доста продължителен период, като действията й по това време са описани в други подробни доклади.

Изглежда обаче, че „Мисията“ се е завърнала отново на континента някъде по време на Втората световна война. След войната Южна Америка се е превърнала в привлекателно място за бивши нацисти, особено за учени, които работели в концентрационните лагери. Вероятно „Мисията“ се е възползвала от тяхното присъствие, макар всичко да е било държано в дълбока тайна.

Съществуват някои данни, че „Мисията“ се е намирала в Парагвай. Склонен съм да мисля обаче, че тя е напуснала тази страна в края на седемдесетте години.

От тук нататък за местонахождението й може да се съди само по слуховете. Наричат я „дяволско творение“, „сборище на демони“, но всичко това са по-скоро характеристики на онова, което вероятно е ставало вътре.

Предлагам да изпратим на място наш агент, който да продължи издирването на тази институция в условията на максимална секретност.“

— Сестра Анхелина също спомена нещо за дявола — спомни си Търкот, след като дочете документа.

— О, стига! — въздъхна Яков. — И базата на Четвърти отдел я наричаха Дяволската станция. Но това едва ли ще ни помогне да открием „Мисията“. Дори и СТААР не са успели.

— Или Наблюдателите — подхвърли Дънкан от екрана.

— Дявол да го вземе! — Търкот стовари юмрук върху бедрото си. — Южна Америка не е Мейн. Щом тези хора са я търсили години наред, без никакъв успех, едва ли точно ние… — той млъкна и сетне добави кратко: — Коро!