Робърт Дохърти - Зона 51 - Мисията

— Какво? — попита Яков.

— За кога е планирано следващото изстрелване?

— За утре сутринта.

— Значи „Мисията“ скоро ще вземе мерки, за да качи смъртоносния си товар на борда.

Яков кимна.

— Затова пък у нас се намира товарът от предишното изстрелване.

— Този път или ще доизпипат работата си върху вируса, или ще създадат нови количества — обясни Кениън. — Най-вероятно е второто, щом за утре са подготвили общо четири старта. Нали каза, че е имало два предхождащи старта? От тях вече са се сдобили с необходимото количество Черна смърт.

— Искаш да кажеш, че ще минат и без това, което е у нас? — попита Търкот.

— Кой знае — сви рамене Кениън. — Колкото и да е издръжлив този вирус, налага се да го поддържат в състояние на максимална жизненост, което означава, да не го замразяват и да не го прехвърлят в разпръсквателите до последния възможен момент.

— Едва ли го държат на острова — отбеляза Търкот. — Всъщност, къде точно са паднали предишните две сонди?

— В Атлантическия океан, край бреговете на Френска Гвиана.

— Видях нещо — промърмори Търкот. Той посочи картата и прокара пръст покрай брега от Бразилия, нагоре до Френска Гвиана и остров Коро.

— Тук трябва да е — прошепна той. — През цялото време ни е била пред очите.

— Кое? — попитаха едновременно Дънкан и Яков.

— „Мисията“. — Търкот забоде пръст в картата. — Старият френски затвор на един от по-малките острови край Коро. Дяволският остров.

— Ако грешиш, ще изгубим безценно време — произнесе Яков. Летяха над дъждовната гора, на североизток, право към брега.

— Готов съм да изслушам всяко друго предположение — рече Търкот. Той вдигна ръка. По кожата му се виждаше броеница от ситни черни мехурчета. Чувстваше ужасна, пулсираща болка в главата си. Единствената им надежда бяха думите на Балдрик, че в „Мисията“ разполагали с лек за страшната болест.

— Е, поне ще посетим Коро. Тогава ще се погрижа нито една от проклетите им сонди да не стигне предназначението си.

— По-добре да изгориш, отколкото да свършиш безславно — произнесе Търкот. Знаеше какво има предвид Яков. Нямаше по-опасен противник от войник от специалните части, изпратен на самоубийствена мисия. Не се съмняваше, че двамата с руснака ще успеят да обезвредят сондите, независимо от охраната, с която разполагаха на острова. Проблемът обаче беше, че Черната смърт щеше да продължава разпространението си из Южна Америка, а впоследствие и по целия свят.

— Какво означава това?

— Това е песен — обясни Търкот. — И значи, че е по-добре да си идеш с гръм и трясък, отколкото с хленч.

— С гръм и трясък, да. Това вече ми харесва.

— Според информацията, събрана от доктор Дънкан — продължи Търкот. — Дяволският остров е бил изоставен някъде в началото на Втората световна война. Поискала е от Агенцията за национална сигурност да направят сателитни снимки на острова, както и да потърсят плановете на сградата на затвора. Изглежда, че „Мисията“ използва местните постройки за своите цели. Като добавим, че Коро е в почти непосредствена близост, и че двата спътника са паднали в този район, вече не може да има никакво съмнение. Името Дяволският остров също съвпада с думите на сестра Анхелина. — Търкот кимна уверено. — Това е. Чувствам го.

— Дано си прав, приятелю — Яков посочи вляво. — Защото ако грешиш, там ще е последната ни спирка.

Ярко осветени от прожекторите, четири ракети „Ариана“ стърчаха върху четирите стартови площадки на Коро, тринадесет километра северно от настоящия им курс.

— „Седми“, тук „Орел Водач“ — лейтенант Микел отпусна бутона на предавателя и зачака. Намираше се в товарния отсек на МС-130, специално модифициран за изпълнение на бойни операции в тила на врага. Самолетът можеше да лети на минимална височина, следвайки гънките на местността и по такъв начин да избягва засичане от противниковите радари. В момента екипажът не изпитваше подобни затруднения, тъй като машината се носеше над Атлантическия океан, край бреговете на Южна Каролина.

Радиото изпращя и от говорителя отекна гласът на Дънкан:

— Тук „Седми“ от АНС. Слушам ви.

— Говори „Орел Водач“. Очаквам последни уточнения за операцията. Моля, потвърдете. Приемам. — Микел отново отпусна бутона.

— Потвърждавам изпълнение на „Директива 6-97“ на Агенцията за национална сигурност — разнесе се сред пукот от радиото. — Повтарям, имате потвърждение за изпълнение на „Директива 6-97“. Приемам.