Робърт Дохърти - Зона 51 - Мисията

— Сега какво правиш?

Копина вдигна капачето на уреда и натисна червения бутон върху миниатюрното табло.

Експлозивът бе поставен точно до горивния резервоар на совалката. Вътре нямаше много гориво, но остатъкът бе достатъчен за мощния взрив, който последва.

Огнената топка погълна Осболд в товарния отсек и след това разруши корпуса на совалката. Миг преди да потъне в забравата, „тюленът“ почувства благодарност, че смъртта го е застигнала.

— Коя си ти? — попита настойчиво Дънкан.

Копина затвори капачето на уреда. Екранът, на който наблюдаваха картината от „Индевър“, сега бе тъмен.

— Те искаха да получат кораба-майка.

— Кои?

— Водачите. Възнамеряваха да го върнат обратно на Земята, да натоварят само верните си последователи и да ги изтеглят на орбита, докато Черната смърт коси човечеството.

— Ако си го знаела, защо позволи на совалката да излети?

— Ние само подозирахме — отвърна Копина. — Нямаше никакъв начин да разберем дали на борда има Водач.

— Пак те питам. Коя си ти?

Копина вдигна дясната си ръка и показа масивния си сребърен пръстен.

— Аз съм Наблюдател.

— Това пък какво е?

— Откакто аирлианците са тук, те винаги са били следени от Наблюдатели — рече Копина. Тя стана и тръгна бавно към вратата.

— Стой! — извика Дънкан.

— Трябва да вървя.

— „Мисията“! Къде е тя?

Копина поклати глава.

— Ние не знаем. Изпратихме наши хора да я търсят. Познавате един от тях — Харисън. Той се провали.

При тези думи жената се хвърли към изхода. Дънкан понечи да я спре, но беше късно, Копина беше изчезнала.

В гробницата Циан Лин Че Лу и Ло Фа наблюдаваха Елек, който отново се бе слял със стража, обгърнат от златистата му светлина.

— Не ми харесва тази работа — промърмори Ло Фа и плю презрително. — Да разговаря по такъв начин с тази машинария.

Златистото поле внезапно се отдръпна назад и Елек се изправи. Заобиколи двамата китайци, без да ги поглежда, влезе в контролната зала и спря пред пулта за управление.

— Какво научи? — попита го отзад Че Лу.

— Сега не мога да се занимавам с вас — бе отговорът. Ръцете на Елек се плъзгаха по таблото.

От вратата, водеща към централната зала, долетя нисък тътен. Че Лу и Ло Фа излязоха да видят какво го е причинило. В средата на залата бавно се отместваше черният метален капак на един от най-големите контейнери. Вътре, окачен на яки подпори, висеше гонг с диаметър почти петдесет метра. Самият гонг имаше мътносив цвят.

Докато го наблюдаваха, гонгът започна да се върти, все по-бързо и по-бързо. През сивото започнаха да проникват и други цветове — червено, оранжево, виолетово.

— Какво може да е това? — попита Ло Фа.

— Нямам представа.

— Някое дяволско изобретение — промърмори Ло Фа и плю към него.

— Чухте ли това? — Круто вдигна ръка и отново даде знак да спрат. Развиделяваше се и хората ставаха все по-неспокойни.

— Да — кимна наемникът до него.

Двамата се обърнаха и погледнаха в посоката, от която идваха. Върхът на Циан Лин вече бе подпален от първите лъчи на слънцето.

— Какво става? — шепнеха си останалите.

Въздухът около склоновете на планината сякаш сияеше.

— Не разбирам… — понечи да каже Круто, но внезапно гласът му бе заглушен от рева на реактивни двигатели. Едва успя да вдигне глава, когато на по-малко от сто и двадесет метра над групата прелетя ракета „Круз“ ЦСС-5. Върхът й сочеше право към масива.

— О, Божичко! — прошепна Круто.

Ракетата се удари в сияещата стена и експлодира.

Круто успя да зърне светлината от взрива, миг преди да изгуби зрението си и още толкова, преди взривната вълна да го превърне в пламтящ факел, заедно с всичко на десет километра наоколо.

— Китай току-що удари Циан Лин с ядрена ракета — Дънкан държеше няколко сателитни снимки.

Кръстосал нозе, Търкот седеше на пода на скакалеца, а лаптопът в скута му бе свързан със сателитния телефон. Виждаше Дънкан и част от снимките на монитора пред себе си.

Докато Търкот разглеждаше снимките на компютърния екран, тя продължаваше да говори.

— Като проследихме внимателно изображенията, открихме, че малко преди попадението около планината се е задействало силово поле. — Тя посочи една от най-горните снимки. — Виждаш ли този вълнови ефект? Така изглеждаше и щитът на Великденския остров преди да стане непрозрачен.

— Но изглежда не е успял да неутрализира напълно взрива — отбеляза Търкот, който разглеждаше следващите снимки.