Робърт Дохърти - Зона 51 - Мисията

— Подобно нещо не би ли пречило при нормалното маневриране?

— Кой знае? Имаме още толкова много да учим.

— „Триста метра до целта“ — разнесе се от екрана гласът на полковник Еган, главния пилот на „Колумбия“. — „Приближаваме със скорост пет метра в секунда. Микрокорекции на курса.“

Макар и не толкова голям, колкото кораба-майка, щурмовият кораб бе истински колос, сравнен със совалката. Върхът му бе извит в едната посока и действително му придаваше форма на закривен нокът.

— „Сто метра. Скорост един метър в секунда. Завъртам товарния отсек в посока към целта.“

— Така обръщат страната с манипулаторната ръка към „нокътя“ — обясни Копина. Междувременно превключиха на камерата от товарния отсек. От тук „нокътят“ бе само тъмно очертание на фона на звездите. Тъничката манипулаторна ръка се разгъваше бавно към него.

— „Какво е това?“ — в гласа на полковник Еган се долови изненада. — „Виждате ли го?“

На върха на „нокътя“ се беше появило малко златисто сияние.

— Махнете ги от там! — извика Дънкан.

— „Бордова група — готова за десант! Скачай!“ — извика полковник Еган в интеркома. — „Твърде сме близо!“

— „Разбрано — скачам“ — дочу се друг глас.

— Това е лейтенант Маркъм, командир на група „Бета“ — обясни Копина.

На екрана се мярна фигура, облечена в тактически боен скафандър с МК-98 в ръце. На гърба си носеше портативен реактивен двигател, а отзад бързо се развиваше прикаченото с карабина въже.

Маркъм вече бе на пет-шест метра извън товарния отсек и се носеше в пространството между совалката и „нокътя“, който бе на по-малко от петдесет метра. От върха на щурмовия кораб бликна златист лъч.

— О, Божичко! — изстена Дънкан.

Лъчът се извъртя, премина покрай фигурата на Маркъм, сетне отново смени посоката си и изведнъж го проряза.

Писъкът отекна в слушалките за по-малко от секунда. Тялото на Маркъм бе разчленено на две, горната част все така бе прикачена към въжето, а долната бавно се отдалечаваше. И от двете части струеше замразена в мехурчета кръв.

— „Скачам!“ — разнесе се втори глас. Появи се още една фигура, този път без прикачващо въже.

— Но какво става? — подскочи Копина. — Този скочи направо от отсека!

Фигурата също държеше автомат и тъкмо се готвеше да стреля, когато блесна втори златист лъч. Дънкан бе завладяна от безмерно възхищение пред храбростта на „тюлените“, които не се предаваха дори срещу превъзхождащия ги в огнева мощ противник.

— „Аварийна евакуация! — извика полковник Еган. — Да изчезваме от тук!“

В този миг блесна трети, още по-силен златист лъч. Камерата го улови за съвсем кратко, сетне екранът угасна.

— Можем да взривим вратата — предложи Круто.

— И да предизвикаме цялата китайска армия да слезе долу — завъртя глава Ло Фа.

— Е, поне ще разполагаме с реален противник — сви рамене Круто. — Навън все още е тъмно. Това ни дава известно предимство.

Останалите наемници закимаха в знак на съгласие. Намираха се на двеста метра от голямата зала, където Елек продължаваше да работи над пулта.

Че Лу не се намесваше в разговора. Беше им заявила, че предпочита да остане. Круто се огледа, обнадежден от поддръжката на другите.

— Взривете я — нареди той.

Двама от хората му се заеха да поставят експлозивите, а останалите се отдръпнаха навътре в тунела.

Че Лу потупа Ло Фа по рамото.

— Желая ти успех.

— И ти ела с нас — старецът я хвана за ръката. — Не ми харесва това място.

— Трябва да остана.

Ло Фа се намръщи и погледна в друга посока.

— От теб исках само да ни вкараш вътре, нищо повече. Сега се погрижи за себе си.

— Но не стана така, както го мислехме. Не искам да попаднеш в ръцете на военните.

— Ще се оправя.

Круто размаха ръце, за да привлече вниманието на всички.

— Като взривим портата, искам да си размърдате задниците. Ще тръгнем на запад. Според нашия приятел — той посочи Ло Фа, — там има партизани, с които можем да се свържем. Те ще ни помогнат да се измъкнем от Китай.

Дотича последният от сапьорите, разгъвайки зад себе си детониращия шнур. Круто извади пълнителя на автомата си и провери дали е зареден.

— Готови? — Той се огледа. — Внимание — взривяваме!

Той натисна детонатора.

Тътенът на взрива отекна в галерията, усилен многократно от сводестите стени на тунела.

— Да тръгваме! — Круто се втурна в тунела, следван от останалите наемници.

Че Лу пое в обратна посока.

— Какво сте направили? — извика запъхтения Елек, който бързаше срещу нея.